— Помагам ти. Не е ли възможно господин Инес да отиде при Лъши, за да провери родословието ти?
От ужас коленете на Етиен омекнаха. Той отстъпи назад и се строполи в най-близкото кресло.
— Ти си полудяла — прошепна. — Защо ще е нужно някому подобно нещо? Няма никакви улики срещу мен. И никога не е имало.
Анабел се надвеси над него, подпряла ръце от двете страни на креслото му.
— Никога ли? Ами истинският херцог? Какво ще кажеш за бебето, което е било взето от люлката му в замъка Франчът?
Той чувстваше, че е на ръба да изгуби трезвия си разсъдък.
— Мъртъв е — промълви той. — Убит. Моята… Тя е платила това да бъде извършено.
— Платила е — усмивката на Анабел бе отвратително многозначителна. — Кой е видял доказателството, че това, за което е платила, е било сторено?
— Сторено е — прошепна той.
— Ами ако Чонси е подочул нещичко?
Той вдиша дълбоко през устата си и облегна глава назад.
— Чонси?
— Татенцето на прекрасната лейди Филипа. Ами ако някой е отишъл при него и му е подшушнал, че не е зле да проучи това-онова за мъжа, на когото е обещал дъщеря си? Ами ако са му подсказали, че ти нямаш право да предявяваш претенции спрямо титлата и земите на Франчът повече, отколкото който и да е син на обикновена проститутка.
— Искам Клаудсмур — каза Етиен, дишайки с усилие. — И смятам да го получа, по дяволите! Той беше част от сделката. Краката на стария Чонси, когато все пак е в Англия, са пуснали корени в Йоркшир. Не мога да рискувам някакво си парвеню да омае сърчицето на онази бледа женичка и да сложи ръка върху зестрата й. За Бога, това би означавало да ми съдират кожата от такси всеки път, когато поредната пратка калай на Франчът трябва да отплава нанякъде. Не. Не, казвам ти! Като се оженя за лейди Филипа, бащините й земи в Корнуол стават мои. Само заради онова пристанище те струват цяло състояние, и ще бъдат мои.
Анабел уви пръсти в косата му и стисна силно, докато очите му се отвориха.
— Като ламтиш за собствеността на Чонси, можеш да изгубиш всичко! Разбираш ли?
— Не вярвам, че той знае каквото и да е. Няма нищичко, по което да проследи… да проследи каквото и да е.
— Онова, което видях тази вечер, означава, че вече не можеш да си сигурен.
— Сигурен съм — настоя той — Жената на име Рейчъл, помощничката на змиеукротителя, е мъртва, Флорънс Хокинс ме увери в това.
— Но ние винаги сме знаели, че помощничката на змиеукротителя може да е имала помощник, когато се е отървала от детето.
— Не. — Той нямаше да мисли за това.
— Не можеш да се криеш повече. Ако детето наистина е било умъртвено, Рейчъл може и да не е действала сама, а и е повече от възможно онези шарлатани, Майлоу и Миранда, да са й помагали.
— Голи предположения.
Анабел стисна още по-болезнено косата му.
— Трябваше да се усъмниш в присъствието на онези двамата при Лъши, и то още преди години.
— Винаги е съществувала връзка между Лъши и хората, които следват панаирите. — Омразно му бе дори да споменава името на онова място.
— Така е — съгласи се тя. — Но аз пък се питам как ли са успели Майлоу и Миранда да си позволят стая при Лъши? Дали пък не са й дали нещо, което тя е сметнала, че може да се окаже доста доходоносно? Мисля, че са й разказали как Флорънс Хокинс е замислила убийството на наследника на предишния херцог Франчът и е поставила собственото си копеле на негово място.
Етиен най-сетне издърпа ръката й и я блъсна встрани.
— Божичко, защо трябва да продължаваш с този абсурд?
— Защото трябва. И двамата имаме прекалено много да губим. Откажи се от лейди Филипа, и Чонси няма да има причина да упорства. Ако го стори, то тогава всички ще сметнат, че просто иска да си отмъсти заради отритнатата дъщеря, и никой няма да го приеме сериозно.
Тогава Етиен наистина се замисли, замисли се здравата. След смъртта на мъжа, когото цял живот бе смятал за свой баща, Флорънс Хокинс бе дошла при него, и оттогава над него винаги висеше опасността, от която направо му се гадеше, че може по някакъв начин да бъде изместен от единствения живот, който някога е познавал.
— Бихме могли да се оженим веднага — каза Анабел.
— Ако наистина си права — замислено рече той, — казвам, ако си права, то тогава в никакъв случай не бива да действам по друг начин, освен точно както е планирано и се очаква от мен.
— Ако го сториш, Чонси ще продължи да търси доказателства срещу теб.
— Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че той въобще е тръгнал да търси…
— Аз знам, че някой го прави, а това може да е само Чонси. Някой е изпратил Инес да се сближи с теб, като за целта привлече интереса на лейди Филипа. Той търси сведения за теб.