— Проклет да съм! — изруга Струан, за миг напълно объркан. — Ама че недружелюбен селяк. Че и глупав, при това. Явно си мисли, че смятаме да го нападнем, а не се сеща, че можем да надбягаме каручката.
— Изненадахме го — рече Кейлъм, отново забързал крачка. Съвсем скоро той се изравни с колата и се покатери върху откритата й задна част. Направи знак и на Струан да го последва.
Щом се намериха покачени върху разнебитената, очевидно натоварена с вехтории каруца, те се спогледаха учудено и Струан въпросително кимна с глава към каруцаря, който несъмнено бе усетил, че се качват.
Кейлъм кимна.
— Хей, ти — високо подвикна Струан, — много мило, от твоя страна. Оставихме каретата си на главния път и се изкачихме на хребета. Оказа се доста по-далечко до върха, отколкото очаквахме. Оценяваме услужливостта ти.
Постепенно каручката забави ход, докато накрая само едва-едва пълзеше напред.
После съвсем спря.
Кейлъм оглеждаше съдържанието на една разнебитена щайга. Избледняла зелена сатенена възглавничка прикриваше разни порцеланови съдове, тенджера за готвене и всякакви кухненски принадлежности. Той пусна възглавничката, изправи се и прескочи щайгата, за да коленичи зад каруцаря.
— Не мислим да ти сторим зло — любезно каза той. — Разбира се, ако предпочиташ, можем да вървим пеша и… — Кейлъм внезапно млъкна.
— Какво има? — попита Струан, доловил напрежението на приятеля си. Той също пропълзя напред в каручката.
Кейлъм стисна рамото на Струан, сякаш за да го спре. Струан премести поглед от застиналото лице на Кейлъм към каруцаря, който седеше полуизвърнат на капрата.
— И според теб — рече Кейлъм, а пръстите му се забиваха в рамото на Струан, — какво предполагаш, че може да означава всичко това, милорд?
Струан се отпусна на колене до Кейлъм и заоглежда профила на закачуления каруцар.
— Означава, че към това злополучно пътуване се прибавя и още едно скандално усложнение.
Тази забележка предизвика изпепеляващо припламване на тъмносините очи, преди лейди Филипа Чонси да заяви:
— Уверявам ви, милорд, че усложнението в случая е появяването на ваша милост и на господин Инес, както и нелепата случайност, да ме откриете в тази каручка.
Той накара сърцето й да спре.
— А и като ви гледам — рече тя, сепната от звука на собствения си глас, — и вие не сте в по-добро положение. Макар причината да е коренно различна. — Появата на Кейлъм бе направо необяснима.
Той видимо връщаше самообладанието си:
— Казах — заяви тя колкото може по-спокойно, — че и вие не изглеждате по-малко слисани, отколкото съм аз. Какво правите тук? Мислех, че се бяхме споразумели да отклоните поканата на херцога да дойдете в Корнуол.
— Не сме се споразумявали за нищо, милейди — най-сетне проговори той. — Всъщност бих казал, че има наистина много неща, върху които би трябвало да постигнем съгласие и разбирателство. Какво правите вие тук днес? Това надали е безопасно приключение за една млада дама, да пътува сама там, където всеки срещнат разбойник би могъл да й налети.
Как само умееше да всява смут сред обикновено ясните й мисли! А и тя трябваше да свърши една работа, което вече бе невъзможно поради присъствието на двамата й пътници.
— Защо не сте в Лондон? — попита Кейлъм.
Тя не обърна внимание на въпроса му.
— Тук съм в пълна безопасност, уверявам ви. Този хълм и този път се намират в земите на Чонси. Те спадат към нашите владения в Клаудсмур. Познавам добре местността още от малка. Ще ви откарам до пътя. После ще продължа по своя път.
— Предполагам, милейди — за първи път се обади виконт Хънсингор, — че познавате някой фермер, който да…
— Струан! — предупреди го Кейлъм с глас, наподобяващ гръмотевица.
— Ами, добре — нацупено измърмори виконт Хънсингор.
— Някой фермер? — попита Пипа, благодарна на възможността да поотложи необходимостта да обяснява какво прави тук, облечена в селски дрехи и караща разнебитена каручка.
— Както изглежда — обади се виконт Хънсингор, — не сме единствените, които са изправени пред малък проблем, изискващ, как да кажа, извънредна предпазливост?
Пипа мрачно се загледа пред себе си.
— Проблемите на дамата са си само нейни — каза Кейлъм Инес. — Точно както и твоите са си само твои.
— Струан…
— Добре, ще ви кажа, господа. У дома бях свикнала често да прекарвам в усамотение. Тук, в Клаудсмур, има едно скришно кътче. Стара ловна хижа. Убедена съм, че е изключително важно за всеки да разполага с време за тих размисъл. Не сте ли съгласни?