— Бих предпочел да не говориш за нея по такъв начин.
— Наивността може и да е очарователна. Но глупавото девойче май си е втълпило, че един мъж е в състояние да създаде потомство напълно без помощта на жена.
Кейлъм се загледа в краката си и си наложи да не избухва.
— Може и да си прав. Но, от друга страна, смятам, че е далеч по-вероятно Пипа да знае повече, отколкото си мислиш. Може дори цялата работа да й изглежда смешна. — Всъщност той бе почти сигурен, че е видял искрица насмешка в очите й след ужасената реакция на Струан, щом чу предложението й.
— Аз пък не виждам нищо смешно! — свирепо извика Струан.
— Въпреки това, ще сторим точно както предложи тя. — Кейлъм подаде ръка на Струан и когато той неохотно я пое, изтегли приятеля си да се изправи до него. — Не разполагаш с по-добър план.
— Няма да го направя!
— Разбира се, бихме могли да пробваме да намекнем, че си бил тайно женен и сега си останал вдовец с две деца.
Струан дълго време гледа втренчено Кейлъм, преди да отговори:
— Няма да го направя.
— Ще го направиш, и още как!
— В никакъв случай — Струан здравата се бе нацупил. — Как можеш да очакваш да ми повярват, ако разкажа подобна удивителна история?
— Ти не си единственият мъж, който има две копеленца в сметката — отвърна Кейлъм с дяволита насмешка в сърцето и с ангелско изражение.
Струан се нахвърли върху него:
— Трябва да измислим друг план.
Кейлъм поклати глава.
— Не мислиш ясно, приятелче. Откачената жена, която срещнахме наскоро, няма просто да забрави, че ни е видяла. Ще се върне в замъка и ако още не сме пристигнали, може да съобщи, че ни е видяла по пътя заедно с двете ти извънбрачни деца.
— Да не си посмял да го изречеш отново! — разпали се Струан. — Можем да я спрем. И тя има тайна…
Търпението на Кейлъм също се изчерпваше.
— Отиваме в замъка. Или поне аз отивам в замъка. Ти вече имаш грижата за двама души и не смятам, че лесно ще се решиш да ги изоставиш. Познавам те добре, Струан. Не би позволил да те отклонят от пътя, който си избрал. А единственото разрешение е свързано с абсолютна лъжа. Хайде, да се връщаме в каретата.
— Няма да ти позволя да лъжеш вместо мен — рече Струан и тръгна редом с Кейлъм към завоя на пътя, който ги скриваше от каретата.
— Няма да споря — каза Кейлъм и умишлено гледаше все напред. — Когато стигнем до замъка, можеш да влезеш преди мен. Потърси лейди Жюстен и се хвърли на милостта й.
Още преди Струан да успее да реагира по някакъв начин, Макс — с кочияша по петите си — се стрелна откъм завоя към тях. Щом видя Кейлъм и Струан, момчето разпери широко ръце и ги размаха като пощуряла вятърна мелница.
— Спасете ме! — изпищя той. — Тоя иска да ме убие! Тоя иска да убие едно бедно, изоставено момченце! Казва, че щял да ми отреже пръстите и на ръцете, и на краката и да ги наниже на връв, направена от косата ми. Той е чудовище, казвам ви! — С развята червена коса, Макс се хвърли в ръцете на Струан.
— Искаше да разкачи каретата, тъй да знаете, ваша светлост — каза Уилям, лондонският кочияш на Стоунхейвън. — Хванах го точно туй да прави. Ако конете не се бяха разшавали, един Господ знае какво щеше да се случи.
— Наистина смятам, че сега е моментът да приведем плана си в действие — рече Кейлъм, като сключи ръце зад гърба си и се залюля напред-назад. — Уилям, има нещо, което трябва да имаш предвид.
— О, Божичко! — Струан, с Макс, все още вкопчен в тялото му, категорично поклати глава. — Не го прави, Кейлъм!
— Уилям — рече Кейлъм, който просто не можеше да бъде разубеден, — от колко време вече си на работа при това семейство?
— От седем години — незабавно отвърна Уилям, и то с явно задоволство.
— Тези деца, Елла и Макс, са страдали много, Уилям. Били са изоставени на прищевките на зли хора.
— Тъй ли било — Уилям явно не се разчувства особено.
— Да — каза Кейлъм. — Но всичко това се промени. Сега, след дълги години раздяла, виконт Хънсингор реши да поеме отговорността за тяхната участ и бъдещето им е осигурено.
Уилям — нисък, набит и червендалест — погледна Кейлъм право в очите. Кейлъм видя как мъжът бавничко започна да си оформя заключения от току-що чутото, после измърмори:
— А, тъй ли било — с глас, изпълнен с разбиране. — Е, значи в такъв случай мога само да ви поздравя, че сте се подчинил на дълга си, милорд. А ако и аз мога да помогна по някакъв начин, само трябва да кажете.