— Ами, да — рече Кейлъм. — Има нещо, което можеш да сториш, Уилям.
— Само кажете, господин Инес.
— Много е просто. Ще сме доволни, ако свикнеш да се отнасяш към госпожица Елла и господин Макс като към деца на негова светлост. Мислиш ли, че ще се справиш?
Широка усмивка бавно разтегна облото лице на Уилям. Той смъкна шапката си и отметна пясъчнорусата коса от очите си.
— Смятайте го за сторено — рече той.
— На какво се хилиш? — внезапно попита високо Струан.
Уилям моментално изтрезня.
— Кой, аз ли, милорд? Да се хиля? Ами! Сигурно просто съм си мислел колко ще се зарадва маркизът, когато разбере, че сте излъгал… тоест, исках да кажа, преструвал сте се, че сте свещеник. Пък и си мислех как той и нейна светлост ще са направо вън, себе си от радост, щом за първи път се срещнат с новите си племенници.
Жената, която посрещна Струан, го накара напълно да забрави за причината да се намира в една великолепна гостна стая в готически стил в замъка Франчът.
— Лорд Хънсингор? — каза тя, а гласът й леко потрепваше, сякаш от затаен смях. — Разбрах, че вие и господин Инес ще бъдете наши гости тук.
Струан продължаваше да я гледа втренчено.
— Не ви очаквахме толкова рано. Всъщност, ако бяхме изчакали да тръгнем от Лондон в уречения ден, вие щяхте да пристигнете тук преди нас.
— Така ли?
— О, да — рече тя сериозно, а очите й отбягваха погледа му всеки път, когато го срещнеха, сякаш тя се боеше, че може да я нарани. — Очакваме брат ми и останалите от компанията му да пристигнат след няколко дни.
— Разбирам. — Жената пред очите му бе висока, стройна, с изправена стойка и гъста тъмна коса, в която проблясваха червеникави оттенъци. Вече не беше младо момиче, но бе прелестна по някакъв изискан начин, с тъмни очи, извити вежди, прав нос и оформена уста.
Мили Боже, та Кейлъм може би наистина беше прав! Наистина е възможно да е роднина на тази жена.
— Къде е господин Инес?
— Дългото пътуване го изнерви. — Злодеят бе духнал нанякъде точно когато Струан най-отчаяно се нуждаеше от него. — Господин Инес е човек, който много обича движението. Сега се разхожда някъде. Сигурно се възхищава на този великолепен замък. Но съм уверен, че скоро ще се присъедини към нас. — Без нито думичка, Кейлъм бе слязъл от каретата на върха на последното възвишение преди замъка Франчът и бе изчезнал в една близка горичка.
— Мадам — Струан се изпоти от притеснение, — ние… искам да кажа, аз се опасявам, че може би ще ви изправя пред една дилема, за която едва ли сте подготвена.
— Как така, милорд?
Сякаш в отговор на въпроса й вратата бе отворена от един лакей, придружен от Елла и Макс.
— Тези двама младежи казаха, че желаят да идат при виконт Хънсингор — съобщи лакеят с нескрито неодобрение. — Твърдяха крайно настоятелно, че той би искал те да бъдат с него заради предишните им премеждия, докато са живели заедно с някаква госпожа…
— Благодаря — бързо го прекъсна Струан. — Много ви благодаря. Влезте вие двамата. — Той се опита, вероятно без особен успех, да изглежда весел и радостен от присъствието им. Каквото и да се случи, длъжен бе да измисли някакво извинение, и то различно от немислимото предложение на лейди Филипа.
Елла, чието екзотично ъгловато лице бе приело толкова скромно изражение, колкото й бе възможно, сега се приближи към Струан през стаята, покрита с копринен зелен килим. В големите й тъмни очи той забеляза безпокойство. Тя погледна през рамо и кимна на Макс да дойде при нея. Той също се приближи, а главата му бе клюмнала по толкова непривичен за него начин, че Струан моментално се разтревожи.
— Гос’дин Инес ни каза да влезем тука — каза Елла с ясния си глас. — Той каза, че ще желаете да се запознаем с една дама.
Лейди Жюстен не бе помръднала, откак децата влязоха в стаята. Сега тя се приближи към Струан и той разсеяно забеляза, че видимо накуцваше.
— Ето ви и вас! — гласът на Кейлъм, прогърмял в стаята, изпразни мозъка на Струан от всяка логична мисъл. — Смятах да вляза заедно с тези две дяволчета. Но за късмет се натъкнах на лейди Филипа.
Струан се намръщи.
Кейлъм се усмихна и отиде до Макс, за да разроши косата му. Невероятно, но момчето се ухили от удоволствие.
— Обясни ли на лейди Жюстен нашето малко затруднение? — попита Кейлъм.
— Ами, аз…
— И аз така си помислих — рече Кейлъм с примирено изражение. — Няма значение. Струан е много срамежлив човек, лейди Жюстен. Децата и аз ще се справим с проблема сами, нали, деца?
— О, да — потвърди Елла и се усмихна мило първо на Струан, после на лейди Жюстен, и отново на Струан. — Гос’дин Инес е прав. Чувствам го. Дамата надали ще се затрудни да намери място за две деца, дето са свикнали да се задоволяват с много малко. Права ли съм, лейди?