Без дори да погледне към своята възрастна придружителка, тя мушна ръката си в неговата и го последва към дансинга. Там се наредиха сред двойките, които тъкмо се завъртаха в първите стъпки на дързък валс.
Кейлъм се поколеба само за миг, преди да обгърне кръста на партньорката си.
Очите й се разшириха, и той видя как тя си пое дъх някак рязко и отсечено. Но щом й се усмихна, тя отвърна на усмивката му и след това се съсредоточи така напрегнато върху стъпките на танца, та чак челото й се набръчка и дори прехапа долната си устна.
— Лека сте като перце, лейди Филипа — отбеляза той, докато я въртеше в ритъма на валса. — И очевидно прекрасно умеете да танцувате валс.
Лицето й се повдигна към неговото.
— Никак не е учтиво да се присмивате на непохватна танцьорка като мен, Кейлъм Инес — каза тя и се разсмя.
Кейлъм направо забрави да се движи.
Когато се смееше, очите й се затваряха и нослето й се набръчкваше. Неподправената й веселост изглаждаше всяка следа от острота в лицето й. А смехът й бе така завладяващ и волен, сякаш чуваше звънливия смях на сладкогласните селски моми в Къркълди.
Той я обви още по-здраво в прегръдките си и я завъртя без никакво усилие. Плъзгаше се с нея по подиума с повече грация и умение, отколкото сам бе предполагал, че притежава.
— Ето, виждате ли — каза той и се засмя, — вие сте богинята на танца. Летите като истинска фея на музиката из нощта!
— А вие лъжете, сър — рече тя, после бързо сведе глава, а страните й поруменяха. — О, простете!
— Няма да ви простя — заяви той. — Не и докато не ми се извините, както подобава.
— А как да го сторя?
Гърлото му пресъхна.
— Като се съгласите да се срещнете с мен отново. Като ми позволите да ви посетя.
Устните й останаха разтворени, и той почти чуваше как мислите й се тълпят в надпревара в съзнанието й. Тя не знаеше какво да отговори. Това поне беше някакво предимство.
— Къде сме се срещали? — попита най-сетне тя. — Въобще, срещали ли сме се?
— Не зная — излъга той. — Срещали ли сме се? А може би просто е трябвало да се срещнем, защото очевидно сме съвършено подходящи един за друг?
— Това е непристойна забележка, сър.
Той почувства, че го обзема безразсъдство.
— Нека се престорим, че не е непристойна. Бих искал да узная наистина много за вас, лейди Филипа.
Тя пребледня.
— Моля ви, кажете ми къде сме се срещали? Не сме се виждали друг път, нали?
— Не — сериозно й отвърна той. — Но се почувствах така, сякаш това наистина се е случило. А вие?
— И аз.
— А как само бих желал да сме се запознали по-рано! Сякаш винаги съм го желал. Радвам се, че вече се случи.
— Аз съм сгодена и скоро ще се омъжа — каза тя, а изражението й вече бе съвсем нещастно.
— Ах! — Кейлъм продължи да се усмихва и да я върти по паркета. — В такъв случай аз съм отчаян. Посочете ми този щастливец. Ще го поздравя, а после ще поискам да се откаже от вас.
Тревогата и веселието се бореха за надмощие по лицето й. Пръстите й се свиха върху рамото му.
— Вие сте ужасен ласкател, сър. Но… — тя се поколеба, после поклати глава. — И аз се радвам, че се запознахме, дори и да е било само за един танц. Щях да се чувствам ужасно, ако, щом погледна назад към живота си, не си спомням нито един танц, изигран само за удоволствие, и то с мъж, който не иска нищо от мен. — След тези думи устните й мигновено се затвориха и нещо, което много приличаше на ужас, накара очите й да заблестят.
В този миг Кейлъм сякаш се отдалечи от множеството танцуващи около тях и те заприличаха само на далечна плетеница от цветове. Музиката заглъхна, останала извън малкото разстояние между него и лейди Филипа, и сякаш двамата останаха съвсем сами. Тя не беше щастлива. Не чувстваше в себе си сили да промени бъдещето си. А мъжът, който щеше да овладее нейната красива душа, да я покори и да я опитоми, нямаше никакво право да я притежава.
Кейлъм не разбра кога точно се е случило това, но музиката беше спряла.
Танцьорите се бяха отдръпнали на известно разстояние от него и лейди Филипа. Шумоленето на разкошните платове се сливаше с приглушения шепот, понесъл се около тях.
— Вие там, сър! — разнесе се властен глас. — Ще съм ви много благодарен, ако пуснете годеницата ми!
Макар че сърцето му се беше разтуптяло здравата, Кейлъм почти се зарадва. Като задържа ръката си върху кръста на лейди Филипа, той се обърна с пълното съзнание кого точно ще види пред себе си.
Негова светлост херцог Франчът удостои своята годеница с нещо, което едва ли можеше да се нарече и кимване, както и с поглед, който недвусмислено обещаваше доста неприятни последствия.