— Помолих те да не идваш тук.
— Помоли ме, защото знаеше, че искаш да дойда повече от всичко на света.
— Не. — Тя отстъпи назад, и той моментално отмести ръцете си. — Говорех сериозно, когато ти казах да не приемаш поканата на херцога.
Кейлъм се обърна към морето и хвърли един камък високо във въздуха. После наклони глава и се заслуша.
— Нищо — каза той след, поне така й се стори, много дълго време.
Още едно бяло камъче полетя към небето и падна, без да издаде звук.
— Намираме се много високо над твоя каменист бряг — рече Кейлъм и започна да хвърля и останалите камъни, първо с едната, а после и с другата ръка, с еднаква сила и точност. — Знаеш ли дали това е каменистият бряг, на който лейди Жюстен е претърпяла злополуката в детството си?
— Така мисля.
— Хмм. Тя е очарователна, нали?
— Вече я обичам като сестра.
— Имаш добър вкус. — Той я озадачаваше.
— Знаеш ли, Пипа, лейди Жюстен ме харесва не по-малко, отколкото я харесвам аз.
— Самонадеяността не подхожда на никого.
— Аз не съм самонадеян, просто съм честен. — Той й предложи ръката си. — Лейди Жюстен отбеляза, и то съвсем правилно, че ти и аз се привличаме. Ако тя открие отсъствието ти, ще предположи, че си заедно с мен и няма да каже нищо. Хвани ръката ми.
— Прислужницата ми може да съобщи за отсъствието ми. — Пипа притисна ръце към диплите на полите си. — Трябва да заминеш от замъка още утре сутринта.
— Невъзможно. — Той продължаваше да държи ръката си протегната към нея. — Прислужницата ти е романтичка. Тя гледа на нас като на мъж и жена, които са предопределени да се обичат.
— Не бива да говориш така — рече Пипа. — Страхувах се, че може да създаваш проблеми. Точно затова те помолих да останеш в Лондон. Херцогът не е човек, който да търпи друг да ухажва бъдещата му херцогиня.
— Ти каза, че не бива да идвам, и въпреки това ме гледаш непрекъснато.
Тя благослови тъмнината, която скри руменината й.
— Това е скандално, некавалерско изказване.
— Но е самата истина. На вечеря очите ти почти не се откъсваха от лицето ми.
Унижението прикова Пипа на мястото й. Тя слушаше, и слушаше падащата вода, после каза:
— Гледах те тази вечер, защото се страхувах. Негова светлост ще пристигне тук много скоро, и ти трябва да си заминал, преди да е пристигнал той.
— Няма да замина — заяви той съвсем невъзмутимо. — И много бих искал да поплуваме заедно в морето. Няма да се успокоя, докато не го сторя.
— Но аз не мога да плувам.
— Тогава ще те науча.
Пръстите му се плъзнаха между нейните и се сплетоха с тях в бистрата топлина на копринената вода.
Тя извърна лице и затвори очи. Той говореше така, сякаш го беше грижа. Как само бе объркана!
— Сигурно има някоя плитчина, където децата плуват. Трябва да си срещала подобно място, когато си идвала тук през лятото.
— Има наистина, но аз няма да ида там — категорично заяви тя. — А сега е време да се връщам в замъка.
— Нищо подобно. — Той продължаваше да държи ръката й. — Когато те уча да плуваш, ще бъдеш облечена само по тънка риза. Ще бъде приказно да съм с теб, да те държа и да те гледам. Косите ти ще се разпръсват по повърхността и ще целувам мокрите ти устни, докато се отпуснеш в прегръдките ми и забравиш моминския си свян.
Пипа се опита да издърпа ръката си — уви, безнадеждно беше.
— Но това ще бъде някой друг ден — рече той. — Ти се страхуваш, защото ме гледаше по време на вечерята и си мислеше за последния път, когато бяхме заедно.
— Стига, моля те!
— Спомняше си, скъпа Пипа. Спомняше си какво е да бъдеш в прегръдките ми, да ме докосваш и да бъдеш докосвана от мен. Спомняше си как призна увереността си, че не би могла да се сдържиш да не ме докосваш отново, и отново интимно, ако сме близо един до друг.
Пипа затаи дъх, после бавничко издиша.
— Да — простичко отвърна тя. — Да, спомнях си. И сега си спомням. — Макар той все още да държеше ръката й, тя се извърна от него. — Тази нощ тръгнах след теб, защото не можех да остана далеч от теб.
Очакваше той да й отвърне сърдито. Вместо това той каза:
— А аз съм тук, защото и аз не мога да стоя далеч от теб.
Пипа затвори очи. Бе започнала да пулсира на всички онези места, които със сигурност не бяха съществували, преди Кейлъм Инес да навлезе в живота й.
— Разликата между нас е, че ти се страхуваш от онова, което изпитваш към мен. Но аз всеотдайно приемам чувствата си към теб, сладка моя Пипа — той прочисти гърло. — Ако наистина искаше да не идвам тук, нямаше така бързо да намериш място за… за децата.