— Устните ти ми казват да замина. Но сърцето ти ми казва друго.
— Ти си опасен като дявол, изкушаваш ме, омагьосваш ме, докато вече не познавам себе си. Ако не открия начин да те държа далеч от себе си, ти си обречен… и аз съм обречена.
— Нима наистина смяташ, че Франчът би…
— Той би те убил, а ако пощади моя живот, скоро ще съжалявам, че не е убил и мен.
— О, скъпа моя! Никога няма да позволя да ти се случи нещо. Не, никога! Познавал съм и други жени. Ти сигурно знаеш това и без да ти го казвам. Но никоя не би могла да се сравнява с теб. Ти ме опияняваш. Ти си златен изгрев и ален залез. Ти си ледени рисунки по заскрежени зимни стъкла и слънчеви отблясъци върху летните листа. Ти ме омагьосваш.
Отново сълзи.
— От думите ти дъхът ми спира, Кейлъм.
— А ти съвсем открадна моя дъх.
— Моля те, пусни ме.
— Не искам никога повече да те пускам.
— Пусни ме на земята веднага! Моля те, Кейлъм.
Много внимателно, като я плъзна по крака си, той стори това, за което тя го бе помолила.
Пипа огледа пораженията по роклята си и се зае да я намества, да я приглажда и поправя.
— Безнадеждно е — рече тя. — Трябва да открия начин да вляза вътре, без никой да ме види.
— Не бива да действаме прибързано — каза Кейлъм. — Сега трябва да се замислим за останалите.
Някакъв шум долетя откъм градината над тях.
Пипа застина, притиснала палтото на Кейлъм около себе си.
— Какво е това?
Той вдигна брадичка и се заслуша.
— Идват! — извика момчешки глас. — Те идват! Идват! Вече са тук!
Кейлъм издаде нещо като ръмжене и измърмори:
— Малък негодник!
— Макс? — смръщи се Пипа. — Това е момчето, нали?
Кейлъм нямаше възможност да й отговори, преди слабичкото дребно червенокосо момче да изтича на големи скокове надолу по стълбите към площадката с езерцето.
— Аз съм от предните линии — извика той, като размахваше ръцете си в кръг. — Дойдох да ви предупредя за нападението!
— Макс — рече Кейлъм, и то много разумно, или поне така си помисли Пипа. — Бъди така добър да се върнеш веднага в замъка и в леглото си.
Пипа обърна гръб на момчето с надеждата, че той няма да забележи вида й.
— Ей сегичка се връщам — изкрещя Макс. — Трябва да се окопая. Видях ви как излизате с дамата и сметнах, че може да искате да се въоръжите. Ужасно е! Ужасно, казвам ви!
— Макс…
— Те ще ми отрежат ушите — извика момчето. — И носа, и езика ми.
Пипа потрепери от ужас.
— Попитай го за какво говори, Кейлъм.
— Пристигна един страшен господар — уверено съобщи Макс. — Господар с гневно лице и силен глас и искрящи очи, които направо те пронизват. Прониза ме чак до костите, казвам ви.
— О, не — прошепна Пипа. — О, каква досада!
— Досада, като че ли е слаба дума за положението — отбеляза Кейлъм. — Мисля, че ще е най-добре да те отведем в стаята ти.
— Добра идея, сър — рече Макс, докато подскачаше нагоре-надолу. — После най-добре да побързате към битката. Онзи, другият господин, искам да кажа, татко, та той е седнал върху гърдите на ядосания господар.
Пипа тревожно погледна Кейлъм. Той я притегли към себе си и забърза нагоре по хълма.
— Ей т’ва е — извика Макс. — Тичайте и спасете ядосания господар от моя татко. Или не го спасявайте. То вече май е все едно.
Кейлъм се спря толкова рязко, че Пипа се вкопчи в него, за да не падне.
— Защо да е все едно? — попита Кейлъм.
— О, ами… — Макс заподскача около тях. — Лейди Жюстен пищеше и виконт… татко се вбеси и уби ядосания господар. Той ми каза да седна върху трупа, докато той иде да убие и останалите, дето идват. Цялата армия.
— Кейлъм — рече Пипа, ужасена. — Етиен някак е узнал за моята… Открил е какво става и е дошъл с цяла армия.
— Цяла армия! Цяла армия — напяваше Макс, докато подскачаше и се въртеше намясто. — Цяла армия дойде и ние ги избихме до крак!
— О, Божичко! — възкликна Кейлъм. После вдигна Пипа на ръце и се затича нагоре по хълма заедно с нея, докато стигнаха замъка.
16
— Пссст! — Кейлъм, приведен и притиснал пръст до устните си, се промъкваше към един лакей, застанал точно пред салона.
Лакеят, чието лице бе почти толкова бледо, колкото и напудрената му перука, обърна глава и надзърна подозрително към Кейлъм.
Кейлъм го повика с пръст и издаде още едно силно „Пссст!“
Като се приведе също като Кейлъм, мъжът тръгна към него, приклекнал на обутите си в лъскави пантофки крака. Мускулчетата на прасците му се издуваха като яйца на яребица под белите копринени чорапи.