— Да — простичко отвърна тя. Към Макс тя отправи строг и навъсен поглед, като му каза: — Не бива да се тъпчеш толкоз късно, Макс. Знаеш колко ти е чувствителен стомахът.
— Ха! — изсумтя момчето. — Ти пък от’де знаеш? Знаеш ли колко често стомахът ми хич не е имал към к’во да е чувствителен? Ами ти извади късмет! Докато беше при Лъ…
— Достатъчно! — изреваха в един глас Кейлъм и Струан.
— Да не сте посмели да му викате — намеси се лейди Жюстен, като се изправи и застана до Макс. — Остани и си хапни до насита. Стомасите на момчетата могат да поемат огромни количества. Момчетата се нуждаят от много храна, за да поддържат огромната си енергия.
Сейбър изсумтя.
— Кога стана специалист по момчетата, Жюстен? — каза той, макар че вниманието му все още бе приковано в Елла. — Бих казал, че по-скоро бродирането е в твоята област на познание.
— Нещо ми подсказва, че лейди Жюстен е успяла да изучи подробно човешката природа — побърза да се намеси Кейлъм, изненадан от собствената си реакция да защити тази дама. — Ако не се лъжа, тя спокойно би могла да съветва всички ни, по каквито и да е въпроси, свързани с грижите за децата.
Последва кратко неловко мълчание — нарушавано само от звучното мляскане на Макс.
— Ласкаете ме незаслужено — рече лейди Жюстен, но се усмихна с благодарност на Кейлъм.
— Не мисля, че ви ласкае — каза Струан. — Мисля, че казва самата истина, а аз например определено съм ви благодарен за помощта ви по проблема с… ъ-ъ, тези деца.
— Яздиш ли? — попита Сейбър Елла, очевидно напълно забравил за неудобството, което бе причинил на останалите присъстващи в салона.
Елла повдигна изострената си брадичка.
— Яздя много добре, сър.
— Той е лорд — каза Макс, докато си помагаше и с двете ръце да натъпче няколко курабийки наведнъж в устата си.
— Извинявам се, милорд — каза Елла и Кейлъм забеляза, че тя отвръща на красивия млад Сейбър с повече готовност, отколкото би прилягало на едно петнадесетгодишно момиче.
— Ама не е кой знай какъв лорд — продължи Макс с издути бузи, докато повдигаше филия хляб, за да разгледа съдържанието на сандвича. — Има си имение, ама братовчед му се разпорежда с него, не той. И от туй е станал много сприхав, Ели. Нравът му е гаден. От тия е, дето заплашват. От тия, дето се промъкват зад някого и му навират тръни в гърба.
— Моля? — зяпна Сейбър.
— Ето, нали виждате, пак си измисля — каза Елла, сякаш това обясняваше всичко около непоправимия й брат. — Живей си в някакъв измислен свят.
— Та значи, имението му се казвало Шилингуърт — рече Макс, докато разглеждаше парче плодов кейк от всички страни. — Не знам къде е, ама той смятал да пробва да поеме контрола над него. Братовчед му бил…
— Марш в леглото — прогърмя гласът на Струан. — Веднага!
Това вече успя да разсее драматичното вдъхновение на Макс. Той навъси светлорижите си вежди, тревожно погледна Струан и стана от мястото си.
— Ама май не мога да намеря пътя обратно до леглото — каза той и гласът му звучеше сприхаво. — Туй е най-голямата къща, дето някога съм бил, и…
— Елла, моля те, заведи го — прекъсна го Струан. — А да не би и ти да си се загубила?
— Аз ще ги заведа — бързо се намеси Сейбър, отдалечи се от камината и застана пред Елла. — Какво ще кажеш да идем да пояздим сутринта, Елла?
— Сейбър — нежно каза лейди Жюстен, като също се изправи, — утре заранта ще говорим по въпроса за ездата. Засега бих желала аз да заведа Елла и Макс до стаите им. Ти остани и поговори с Кейлъм и виконт Хънсингор.
Изказването на лейди Жюстен не предизвика спорове, и тримата мъже пожелаха лека нощ на Елла и Макс, докато дамата ги извеждаше от стаята.
— Харесвам братовчедка си — каза Сейбър, след като групичката вече беше излязла. — Говоря за Жюстен. Тя винаги е била много мила с мен.
— Очарователна дама — съгласи се Струан. — И е прелестна. Човек се чуди, как така една толкова красива жена не се е омъжила и няма собствени деца.
— Не мисля, че сакатият й крак й е помогнал особено — изкоментира Сейбър.
— Ако това е единствената пречка, то значи светът е препълнен с глупави мъже — каза Кейлъм достатъчно разпалено, че да си спечели един предупредителен поглед от страна на Струан. Разбрал намека на приятеля си, Кейлъм пресилено се изсмя. — Но пък нали и без това си знаем, че светът е пълен с глупави мъже?
Сейбър, който очевидно вече бе изгубил интерес към темата за лейди Жюстен, се обърна към Струан и попита:
— Каква роднинска връзка имате с момичето Елла, милорд?
Струан прочисти гърло и ясните черти на лицето му се обагриха в червено.
— Природата на връзката между Елла, Макс и мен е малко деликатна. Възможно ли е просто да приемем, че в момента аз съм отговорен за тях?