— Отговорен? — красивото младо лице на Сейбър се превърна в олицетворение на объркването. — Какво точно… — Той млъкна и загледан някъде отвъд, Кейлъм каза: — Лейди Филипа, добър вечер.
Кейлъм се обърна тъкмо навреме, за да види Пипа, вече захвърлила износената сива рокля и облечена в лавандулова коприна, застанала неуверено на прага.
Тя каза:
— Добър вечер, господа — но погледът й бе насочен към Кейлъм.
Той почувства как цялото му същество застина. Тъмносините очи на Пипа сияеха, бледата й кожа бе дори още по-бледа, отколкото му се бе струвала преди.
Устните й се разтвориха и тя прокара езичето си по розовата им мекота.
Гърдите му сякаш се разкъсаха. Къде бе отишъл дъхът му? Нямаше въздух. Просто не можеше да изпълни болезнено застиналите си дробове.
Сейбър каза нещо.
Кейлъм отново не разбра думите.
Той тръгна към Пипа с усмивка на уста. Знаеше, че се усмихва, защото само като я гледаше, всичко в него се усмихваше.
— Кейлъм?
Той чу нейния глас.
— Пипа — каза той. — Очите ви правят лавандуловата коприна да изглежда бледа и невзрачна. — Знаеше, че се държи недискретно. Но не го беше грижа.
Бе достатъчно близо, за да сведе поглед към обърнатото й нагоре лице.
Тя протегна ръка и притисна пръст към устните му и той осъзна, че я закрива от Сейбър и Струан — и, че тя го предупреждава да внимава какво говори.
— Доколкото разбрах, Макс е предизвикал суматоха — рече тя. Думите й трябваше да заличат всяко подозрение относно някаква връзка помежду им, но гласът й трепереше. — Срещнах Жюстен по пътя насам.
Те не можеха да видят лицето му.
— Красива си — прошепна той.
Руменина обля страните й.
— Разбирам, че Макс има прекалено развито въображение за толкова малко момче.
— Той е на десет години — високо заяви Струан зад гърба на Кейлъм. — Не е чак толкова малък.
— Прелестна си — каза Кейлъм изключително тихо и нежно. — Лицето ти е лице на ангел и тялото ти поражда в моето тяло болезнен копнеж.
Устните й останаха разтворени и малките й гърди се надигаха и спускаха забързано с насечения й дъх.
— Сигурен ли сте, че не искате коняк, Кейлъм? — попита Сейбър. Когато Кейлъм не отговори, той повтори предложението си и към Струан, който този път прие.
— Дойдох само за да се уверя, че нищо не ви липсва — рече Пипа. Опита се да се отдръпне от Кейлъм, но той я задържа само с един пръст, притиснат към сенчестото място между гърдите й. — Аз… виждам, че се чувствате удобно. И тъй като откривам, че съм доста уморена, сега ви пожелавам лека нощ.
— Лека нощ — каза Струан.
— По-късно ще дойда при теб — промълви Кейлъм.
— Какво каза? — поинтересува се Сейбър.
Кейлъм погледна устата на Пипа и стисна език между зъбите си.
— Кейлъм каза, че вече е късно и той също е уморен — рече Пипа, като леко поклати глава.
Когато тя се опита да отстъпи назад, Кейлъм бързо вмъкна пръст в деколтето на роклята й.
— Струва ми се, че ще тръгна с лейди Филипа, господа. Тя познава тази подобна на лабиринт крепост по-добре от мен. — Топлата плът, която се надигаше до кожата на ръката му, донесе пулсиращо напрежение на мъжествеността му.
Желанието в очите й не бе плод на въображението му. Тя, както винаги, се страхуваше от себе си заедно с него — но въпреки това го желаеше.
— Благодаря — каза й той. — Вие ще ме водите. А колкото до мен, аз ще бъда ваш закрилник в нощта, милейди.
— Едва ли още дълго ще се нуждае от закрилата ви по пътя към стаята си, Кейлъм — отбеляза Сейбър.
Кейлъм бавно отмести поглед от очите на Пипа. Погледна през рамо към младия благородник.
— Какво искате да кажете с това, Сейбър?
— Той ме изпрати, за да започна приготовленията. Негов лакей, точно това съм аз. А подобни задачки едва ли са били волята на баща ми.
Кейлъм видя как Струан се смръщи, но пренебрегна предупреждението да не се меси.
— Той? За херцога ли говорите?
— Да. Възлюбеният ми братовчед Етиен. Трябва да се освободя от него, казвам ви. Нямате представа как ме потиска. Той, заедно с онази похотлива жена, с която парадира…
— Сейбър! — почти извика Струан.
— Та тя би легнала с всяко животно, стига да…
— Сейбър! — изреваха Кейлъм и Струан в един глас.
— А Анри Сен Люк ме следи с поглед, както един мъж следи момиче, което е пожелал…
— Милорд — каза Кейлъм, като се обърна с лице към Сейбър, — позволете да ви напомня, че се намирате в присъствието на дама.
Ако Сейбър не бе пил чак толкова много бренди, несъмнено щеше да схване колко възмутително е поведението му. Но алкохолът го правеше нехаен и дързък.