— По-добре ще е и тя да знае какво ще купи със зестрата си — каза той, като леко се олюля.
— Вие не сте на себе си — каза Пипа, а гласът й бе слаб, но категоричен. — Моля ви, починете си. Сигурна съм, че херцогът ще е готов да изслуша грижите ви, стига вие да ги споделите с него.
— Да ги споделя с него ли? — Сейбър се плесна по бедрото и разплиска бренди по копринения килим в синьо и златисто. После сви пръстите на едната си ръка към дланта и я протегна към нея. — До двадесет и осмата ми година братовчед ми държи живота ми ето така, милейди. Само една думичка от неговата уста — да кажем, че не съм достоен за завещаното от баща ми, поверено на неговите грижи, — и добрият херцог би могъл да ме запрати някъде далеч, да се трепя в някое от рискованите семейни предприятия далеч от родината, а той да заграби за себе си онова, което е мое.
Пипа се стегна и изправи рамене.
— Той не би сторил подобно нещо, Сейбър. Не би го сторил, казвам ви. Отказвам да повярвам, че херцогът е напълно лишен от… от…
— Чест? Милост? Кураж? Честност? Изберете си кое, милейди. А после бъдете сигурна, че той е еднакво лишен от всичките тези, а и от много други качества. — Сейбър разтвори пръсти и насочи пръст към нея. — И той ще смаже нежната ви душичка на прах!
Струан бе скочил на крака.
— Достатъчно, Сейбър!
Сейбър с мъка се изправи на крака и се протегна.
— Лягам си — измърмори той. — Не бях на себе си. Съжалявам.
— Няма нищо — рече Пипа и се усмихна. Ъгълчетата на устата й потрепваха от усилието.
— Разбира се, че няма нищо — съгласи се Сейбър. Той я погледна прямо. — Трябва да ви уведомя, че херцогът е взел някои решения, които пряко се отнасят до вас.
Пипа трепна.
— Решения ли?
— Решения. Етиен ще тръгне насам от Лондон по-скоро, отколкото се очакваше. Каза да ви съобщя за това. Също така желае вие да се приготвите.
Кейлъм стисна зъби и зачака.
— Братовчед ми е решил, че всичките досадни приготовления за сватбата му носят само раздразнение. Каза ми да ви уведомя, че смята да мине и без тях.
Предпазливостта повече не интересуваше Кейлъм. Той отиде до Пипа, улови едната й ръка и почувства тревогата й в желязната хватка на пръстите й.
— Не ви разбирам — каза тя на Сейбър. — Баща ми се връща от континента през септември. Сватбата бе планирана да се състои след завръщането му.
— Вече не — рече Сейбър, като отбягваше да среща погледа й. — Цитирам точно думите на скъпия ми братовчед: „Кажете на дамата, че съм отегчен от условностите. Причините за съюза ни са единствено от делово естество. Възнамерявам незабавно да приключим с цялата история около тази венчавка.“
17
Роклята бе за него.
Пипа се усмихна на Жюстен и разбра, че и двете знаят едно нещо: тази сутрин Пипа се бе облякла така, че да се хареса на Кейлъм Инес.
Но това, което Жюстен не можеше да знае, бе необузданото и греховно разочарование, че Кейлъм не бе удържал на обещанието си. А дали това не бе заплаха, да дойде при нея предишната нощ?
— Не бива да обличам това — каза тя.
Жюстен, чието чело се бе набраздило от съсредоточаването й, подръпна златната дантелена панделка, зашита под диплите на корсажа.
— Напротив, днес трябва да облечеш точно това. Настроението ти се нуждае от всичката помощ, която може да получи. Освен това то напълно подхожда на разходката сред моите предци. Те са били наистина колоритни личности.
Пипа съвсем не бе сигурна какво да мисли за тази забележка.
— Но какво ще каже вдовицата? — попита тя, застанала напълно неподвижна в средата на нарцисово жълтата всекидневна на Жюстен, докато тя я обикаляше, за да огледа от всички страни роклята, моделирана лично от нея и ушита под строгия й контрол. Пипа леко се наклони.
— Вдовицата ще каже, че тази рокля е абсолютно неподобаваща. Баба е твърдо решена да не излиза от покоите си, затова и няма да я видим. Освен това тя е една стара жена с остарели представи. Ти си млада. Млада, красива и жизнена, затова и роклите ти трябва да го подчертават.
— Но, Жюстен, маково червено…
— Да, маково червено. Та на кого повече би подхождала една рокля от маково червен муселин и златни дантели, освен на момиче с черни коси и бяла кожа и очи, сини като кръгът около луната през зимата? Както и да е, нали ти ми каза, че много си харесала роклята, която ти изпратих върху куклата. Нали не се подиграваше с мен?
— Разбира се, че не! — Пипа почувства как се изчервява, но не толкова от смущение, колкото от щастие. — Ти си толкова добра към мен, Жюстен!
— Така е, защото те обичам. — Другата жена го каза толкова небрежно, сякаш отбелязваше, че времето днес е хубаво. — Ти си като сестрата, която никога не съм имала. Да, тази рокля ми харесва. Дори може и аз да си направя една такава, в различен цвят, разбира се.