— Чудесно! Тогава ще очаквам с още по-голямо удоволствие да шокирам херцогинята в твоя компания.
Роклята на Жюстен бе от кафяво-червено моаре с червеникави оттенъци в по-дълбоките дипли. Очите й чудесно отразяваха променящите се нюанси. Около врата й висеше единственото украшение, което тя винаги носеше, семпъл златен медальон с дискретно гравирана, вероятно религиозна, емблема, окачен на тежка златна верижка. Цялостният ефект на тоалета на Жюстен бе драматично опростен и Пипа си помисли колко прелестна изглежда бъдещата й зълва.
Бъдещата й зълва.
Стомахът на Пипа се сви.
— Какво да правя, Жюстен?
Погледите им се срещнаха и нямаше нужда Пипа да повтаря историята, която вече бе разказала, за съобщението на Сейбър предишната вечер.
— Да говоря ли с херцогинята? — попита тя.
Жюстен се замисли върху това.
— Не мисля, че трябва. Макар че вестта, донесена от Сейбър, малко ме тревожи.
— Не се опитвай да щадиш чувствата ми — рече Пипа, като отиде до голямото огледало в барокова рамка, за да огледа новата си рокля. — Ти си дълбоко разтревожена, тревожа се и аз. Но трябва да бъда честна с теб. Трябва, защото и ти си толкова мила с мен. Не съм… не съм сигурна дали искам… — Тя просто не можеше да довърши.
Жюстен се приближи и застана до Пипа. Приглади гърба на роклята и сложи ръце върху раменете й.
— Ти не искаш да се омъжиш за Етиен — каза тя и погледна Пипа в огледалото. — Знам това. И не зная какво да кажа, освен че вярвам, че си истински добра и, че твоята доброта бе забелязана от друг, който също е добър и честен, и силен.
Сега бе ред на Пипа да се смръщи.
— Говориш красиви думи, но не мога да ги разбера.
— Може би баба няма да позволи на Етиен да застраши репутацията ти, като даде храна на клюкарите. Може би си мислиш, че вече си виждала най-властните прояви на баба. Божичко, не си видяла още нищо в сравнение с бурята, която ще се разрази над този замък, ако Етиен стори нещо, с което да навлече лоша слава на името Франчът.
Пипа я загледа замислено.
— Ти не си съвсем невежа — каза Жюстен, свела клепки. — Знаеш, че жената започва да нараства, след като познае съпруга си в библейския смисъл. Това естествено не бива да се случва преди венчавката. Ако възникне някакво подозрение, че сватбата е прекалено прибързана, може да плъзне слух, че не си била невинна в сватбения си ден.
Лицето на Пипа пламна. Тя погледна в очите на Жюстен и там забеляза тревога.
— Моля те, недей да се тревожиш толкова — каза Жюстен. После прихвана косите на Пипа и ги изтегли назад зад врата й. Като взе дълга златна дантелена лентичка, същата като тази, която бе използвала, за да гарнира роклята й, тя започна да я прокарва през черните къдри на Пипа. После сплете косите в тежки плитки и ги закрепи върху главата на Пипа, докато тя заприлича на някакво екзотично създание, което й се стори напълно непознато.
— Жюстен, не искаш ли да се омъжа за херцога?
— Не ме карай да ти отговарям.
— Трябва. Ти ме окуражаваше да прекарвам времето си заедно с Кейлъм Инес. Дори и в момента ме приготвяш да се срещна с него в картинната галерия. Дойде при мен, докато бях още в леглото, и ми каза, че си го поканила да ни придружи там. Ти ме подтикваш към този мъж. Защо?
— Не задавай тези въпроси.
Пипа напрегнато скръсти ръце.
— Ти не ме искаш за съпруга на брат си. Не мога да се сетя за друга причина.
— Така е! — Жюстен подпря чело на рамото на Пипа и немощно промълви: — Не съм сигурна дали въобще познавам брат си. Познавала съм го през целия му живот и въпреки това за мен той е непознат. Ти дойде при нас само преди няколко седмици и вече чувствам, че не бих понесла да се разделя с теб.
— Тогава обясни ми защо!
Жюстен повдигна лице. Довърши прическата на Пипа и отстъпи назад.
— Не мога да опиша с думи онова, което не мога да осмисля ясно. Мога само да ти кажа, че чувствам, че Кейлъм Инес е… Той не е такъв, какъвто изглежда. Това би трябвало да ме плаши, но не е така.
— Нито пък мен — прошепна Пипа. — Но не зная какъв е той, нито пък защо е тук.
— Не знаеш ли? — Жюстен се усмихна над рамото си към Пипа. — Наистина ли не знаеш защо?
Страх, дълбок, изгарящ страх прониза Пипа.
— Това не е възможно. Херцогът ще го убие.
— Може и да опита.
— Не мога да го позволя.
— Не можеш да промениш съдбата.
Пипа отиде до прозореца със стъкла, разположени като диамант, и го отвори. Слънцето стопляше утринния въздух, а сред най-високите клонки на една магнолия пъстър дрозд редеше кръшната си песен като флейта срещу бледосиньото небе.