— Той трябва да е бил брат на баща ви? — попита Кейлъм лейди Жюстен, когато тя се приближи. — Или може би на майка ви?
— Най-малкият брат на баща ми. Майка ми е била единствено дете. А мъжете от рода Франчът винаги са били по-известни като философи и учени, отколкото като войници.
Кейлъм се замисли за собствените си интереси и не откри някакво противоречие с описанието на лейди Жюстен. Тя отново тръгна пред тях, и той се осмели да погледне към Пипа. Когато тя отвърна на погледа му, кичур от косите й се отдели и прилепна към устните й, а той го отмести оттам. За миг останаха така, тя — повдигнала лице към неговото, той — задържал върховете на пръстите си върху бузата й.
— Елате да видите татко — рече Жюстен. — Тогава ще разберете какво имам предвид, като говоря така за мъжете от семейството.
Магията, приковала Кейлъм и Пипа, се разпръсна. Дълбокият дъх, който си пое той, бе като ехо на нейната въздишка и един до друг те последваха лейди Жюстен.
— Ето го — каза тя и спря пред доста малък портрет на мъж, седнал пред писалището си. Изобразен в профил, той седеше с дясната си ръка, отпусната върху бедрото му, и се взираше напред, докато върхът на перото му почиваше върху лист хартия.
За втори път през тази незабравима сутрин Кейлъм почувства смайващо вълнение.
— Изглежда, сте права — предпазливо каза той. — Наистина човек на науката.
Мъж с тъмна къдрава коса, завързана на врата му. Мъж с червеникави отблясъци в тази тъмна коса и с изражение, което бе толкова познато на Кейлъм, че той се почувства така, сякаш гледа собствения си портрет.
Бащата на лейди Жюстен.
Неговият баща.
— А точно до татко е дядо — рече Жюстен. — Човек би си помислил, че гледа един и същи мъж. Ако не броим дрехите, разбира се.
Кейлъм заразглежда втори, много по-голям портрет, и почти не знаеше как да сдържи всичко, което изпитваше. Сякаш художникът на по-малката картина бе копирал позата от тази втора, по-стара, творба.
— Красиви мъже — отбеляза Пипа, а гласът й звучеше така, сякаш отдавна не е бил използван. — Толкова тъмнокоси и стройни.
— Хмм. — Лейди Жюстен се усмихна, повече със задоволство, отколкото с гордост. — Бих искала да можехте да се запознаете с тях.
— Ти приличаш на тях — рече Пипа. — Херцогът сигурно прилича на майка си.
— Всъщност не — рече лейди Жюстен. — Тя… О, Божичко! Баба! Тя е тук! И е взела бастуна.
Като се чудеше, защо ли е толкова важен този бастун, Кейлъм остана на мястото си заедно с дамите и се загледа в бавно приближаващата по тръстиковите рогозки съсухрена белокоса жена, облечена в черно. Гърбът й бе абсолютно изправен, но въпреки това тя използваше бастуна и подчертаваше всяка стъпка със силно тупване върху дървения под отстрани на рогозките.
— О! — възкликна лейди Жюстен така, сякаш се бе опомнила. — Бабо, нека ти помогна!
— Остани си на мястото, момиче — нареди старицата. — Ти си недъгавата, която се нуждае от помощ. А аз съм напълно способна да вървя и сама.
И това, помисли си Кейлъм, бе неговата обична баба.
— Радвам се да видя, че състоянието ви се е подобрило, херцогиньо — каза Пипа.
— Не се е подобрило — отвърна вдовицата. — Просто съм принудена да се погрижа за задълженията си въпреки болестите. Дългът винаги стои на първо място. Това е правило, което ще е добре по-скоро да научиш, момиче.
Вдовстващата херцогиня на Франчът се спря на няколко метра пред Кейлъм и придружителките му. Ноздрите й се присвиха, когато тя погледна Пипа. Лейди Жюстен не получи абсолютно никакво внимание.
— Какво си въобразяваш, че си облякла? — каза вдовицата на Пипа. — Вулгарния костюм на някоя оперетна танцьорка?
— Бабо…
— Тишина! — изсъска възрастната дама. После вдигна очи към Кейлъм и той видя как сбръчканите й устни се отпуснаха.
— Добро утро, херцогиньо — рече той и учтиво й се поклони. — Очарован съм най-сетне да се запозная с вас.
— Не съм знаела, че сте очаквал чак толкова дълго време да се запознаем — каза тя с глас, който се извисяваше с всяка следваща дума. — Вие сте онзи млад мъж, който накара лейди Филипа да се изложи на бала у Естерхази, нали?
— Аз съм…
— Господин Инес танцува с мен, ваша светлост — каза Пипа. — Доколкото си спомням, никой от нас не се е излагал. Херцогът покани господин Инес и приятеля му, виконт Хънсингор, да…
— Всичко това ми е известно — заяви старицата, като с жеста на ръката си накара Пипа да замълчи. — И не разбирам нищичко от цялата история. Също така не разбирам какво търси той тук.