— Радвам се, че ми напомняш какво обяснение съм дал — накратко отвърна Струан. — Всичко е вярно, освен факта, че не се сдобих с Хийтсенд, преди да се откажа от свещеничеството.
Кейлъм се намръщи.
— Но аз разбрах…
— Не — рече Струан, като наклони глава към една дребна червенокоса фигурка на не повече от петдесетина метра. — Не сега, Кейлъм. Мисля, че е добре да продължим този разговор по-късно.
Кейлъм се загледа в Макс.
— Кълна се, това хлапе е навсякъде — рече той, макар че вече започваше да харесва момчето. — За Елла и Макс ще е тежко да пътуват отново до друго място, и то толкова скоро.
— Смятах да поговоря с теб точно за това.
Макс се затича към тях с развяна червена коса.
— За какво искаше да поговорим? — попита Кейлъм.
— За децата. Ще говоря и с лейди Жюстен, разбира се, но ще съм ти много задължен, ако мога да ги оставя на грижите ти, докато ме няма.
— Какво?
— Лейди Филипа и лейди Жюстен, изглежда, се разбират чудесно и с двете деца. Но естествено ти ще бъдеш този, който ще заеме мястото ми в мое отсъствие.
Момчето се приближаваше.
— А какво точно е твоето място? Те не са ти никакви роднини, Струан. Ти просто ги прибра.
— Няма да споря по този въпрос. Но стореното си е сторено. Не мога да ги изпратя обратно.
— А аз не мога да се превърна в детегледачка на две хлапета, които нямат нищо общо с мен. Какво си въобразяваш? Че можеш да ги доведеш тук и после да ми ги тръснеш?
— Точно така. Не те виня, че намираш поведението ми за скандално. Просто не виждам друг изход. Здрасти, Макс! А сега зависи от нас да им помогнем да стъпят на крака.
— Ами ако на мен ми се наложи да замина незабавно? Никога не… — Кейлъм млъкна, когато луничавото лице застана точно пред него. — Здрасти, Макс. Какво правиш тук сам?
Макс сви тънките си рамене в широкото кафяво вълнено палто.
— Чакам вас, сър. И, ъ-ъ, татко, разбира се.
— Колко мило.
— Бая далечко ми се вижда замъкът нагоре по тоя хълм — каза Макс, като погледна намръщено масивната постройка. — Ама длъжко е разстоянието като за малко момче. Сигур трябва вече да тръгвам, че да стигна.
Кейлъм сви устни за момент, преди да каже:
— Какво ще кажеш да пояздиш с мен? Може да е по-полезно за краката ти.
Моментално лицето на Макс цъфна в широка усмивка и не бе нужно голямо усилие, за да бъде изтеглен на седлото пред Кейлъм. След това Кейлъм хвърли на Струан един поглед в смисъл „Защо все аз?“ и подкара коня си напред.
— Лейди Жюстен ми каза, че ти и Елла взимате уроци — обади се Струан. — Сигурно на теб това не ти се нрави особено.
— Че защо, харесва ми! — отвърна Макс. Бе стиснал гривата на коня с две ръце. — И на Елла й харесва. Разбира се, не ни се нрави съвсем всичко. Ще ми се да не уча толкоз много смятане.
— Смятането е много важно за момчетата — уведоми го Кейлъм.
— Ами, сигур нямаше да е толкоз трудно, ако кучето не ме блъскаше непрекъснато и заради него все си губя докъде съм стигнал.
Струан погледна Кейлъм.
— Какво пък е това куче?
— Оуу! — Макс размаха ръце. — Онуй голямото, черното куче, дето лейди Филипа все го води.
— Лейди Филипа идва при вас по време на уроците ви? С голямо черно куче?
— Ами лейди Филипа ни е учителката — рече Макс, сякаш в тази ситуация не можеше да има нищо необикновено. — Тя е учила много деца. Така ни каза. Там, в Дауънхил, в Йоркшир, отдето идва тя. Чете ни разни истории. Идва всяка сутрин. Може да я питате, ако щете.
Кейлъм се замисли върху казаното от момчето и откри, че то никак не е изненадващо. В края на краищата Пипа съвсем ясно му бе заявила, че обича деца.
— Да я питаме ли и за голямото черно куче? — поинтересува се Струан.
Раменете на Макс се повдигнаха нагоре дори още повече.
— Ако бях на ваше място, хич нямаше да си правя труда. Тя все е толкоз заета да мисли, че хич няма да се учудя, ако не е забелязала кучето. То май просто си лежи някъде и чака, тъй де, докато тя отвори вратата на класната стая. И тогаз се вмъква вътре и почва да ги върши всякакви пакости. О, Божке, я вижте кой идва!
Иззад един завой на пътя изскочи тичаща жена.
— Прислужницата на лейди Филипа — обяви Струан. — Май се казваше Нели Бъмстед, ако не греша.
Тя дотича при тях и когато ги достигна, загледа свирепо Макс.
— Ти си непослушно момче, млади Макс! Накара всички ни да хукнем да те търсим. Нали ти беше казано да отидеш от класната стая право в детските стаи и да чакаш там.
— Нищо му няма, Нели — любезно каза Струан. — Ние ще го доведем.
— Не разбирате, ваша светлост. Лейди Жюстен даде строга нареждания Елла и Макс да не се мотаят наоколо, докато херцогът се настани както трябва.