Старата дама сви устни и помръдна крехките си рамене под бремето на пищните коприни.
— Хмм. Време е за наследници, за това спор няма.
Пипа почувства, че й се вие свят. Защо Жюстен бе настоявала и тя да дойде тук? Нима е очаквала, че Пипа би могла по някакъв начин да се примоли на вдовицата и на херцога да се съобразят и с нейните желания?
— Нали виждаш — рече Франчът, като гальовно коленичи до баба си. — Вече не съм нехранимайкото, когото познаваше някога. Промених се, уверявам те. Няма да сторя нищо лошо, напротив, ще донеса дори още по-голям разцвет на рода ни.
— Уречената дата е през есента. Всички очакват тази сватба да бъде събитието на годината, а много вероятно дори и на десетилетието.
— Но защо да чакаме? — попита Франчът. Като заметна пешовете на фрака си, той приседна до баба си на канапето. — Колкото по-скоро се появят малки Франчътчета в нашите детски стаи, толкова по-добре.
— Хмм. — Вдовицата отново понамести костите си. — Може и да има известна доза истина в това, което казваш. Но бих искала да чуя още от лейди Филипа.
— Аз…
Внезапно почукване на вратата донесе на Пипа благословената отстрочка, за да обмисли отговора си.
Вдовицата направи знак на прислужницата, която стоеше смълчана наблизо. Жената отиде да отвори вратата.
С влизането на Кейлъм Инес концентрацията на Пипа рухна. Тя почувства как устата й се отвори, но бе напълно безсилна да я затвори отново.
— Добър ден, херцогиньо — каза той, като уверено тръгна към старицата. — Ето, че отново се срещаме, Франчът. Не исках да се бавя нито миг, преди да ви благодаря за поканата да се присъединим към вас в Корнуол.
— Инес — рече Франчът, като се опита да стане, — радвам се, че сте успели да дойдете. Доколкото разбрах, тук сте вече няколко дни.
— Да — и Кейлъм разказа историята как той и Струан били някъде по работа и как я приключили по-рано от очакваното.
— Аха — рече Франчът. — Сестра ми и годеницата ми са се грижили добре за вас, нали?
— Виконт Хънсингор и аз сме наистина изключително доволни от пребиваването си тук — рече Кейлъм, като улови погледа на Пипа.
Тя забеляза суровото и напрегнато изражение на херцога и притисна ръка към гърдите си.
Някакво шумолене привлече вниманието на Пипа, както и на двамата мъже. Вдовстващата херцогиня се бе изправила на крака и стоеше, подпряла и двете си ръце върху бастуна.
Франчът тромаво се изправи и се опита да прихване ръката на баба си. Тя веднага го отърси от себе си, сякаш бе някакво досадно насекомо.
— Уморена съм — каза тя. — Смятам да се оттегля.
Пипа не пропусна да забележи как възрастната дама втренчено гледаше Кейлъм, на когото все още не бе продумала и думичка.
— Разбира се — рече Франчът. — В такъв случай продължаваме по плана, както съм го уредил.
Клепките на Пипа се склониха. Почувства се отпаднала и болна. Смятаха да я омъжат за Франчът, без дори да изслушат какво действително желае тя.
— Доколкото разбрах, лейди Филипа дава уроци на децата на виконт Хънсингор.
При внезапното изказване на вдовицата Пипа се оживи. Скръсти здраво ръцете си и си наложи да бъде силна.
— Наистина е така — рече Кейлъм. — Много мило, от нейна страна. — Той й се усмихна и тя отвърна на усмивката му, просто не можеше да не му се усмихне в отговор.
Но Франчът забеляза усмивката й. Веждите му се сключиха над вирнатия му нос.
— Деца без майка, доколкото разбрах — продължи вдовицата. — Много необичайно, един мъж да пътува из провинцията с децата си, останали без майка. Далеч по-добре би било да ги държи у дома, с подходящ персонал, бих казала.
— Наистина, права сте, ваша светлост — рече Кейлъм.
— Бабо — каза Франчът. По слепоочията му изпъкваха вени. — Ако ме извините, ще се оттегля и ще започна с необходимите приготовления.
— Приготовления за какво? — попита Кейлъм, а гласът му звучеше толкова невинно, че Пипа сепнато прикова поглед в него.
— За сватбата ми — рече Франчът, а ноздрите му бяха разширени и побелели. — Реших да насроча събитието за по-ранна дата.
— Но аз си мислех, че щастливите празненства са уречени за есента — рече Кейлъм и се смръщи, сякаш бе озадачен. — Нали точно тогава възнамерявал и лорд Чонси да се върне, за да присъства на церемонията?
Брадичката на Франчът се издаде напред.
— А това влиза ли ви в работата?
Кейлъм отстъпи крачка назад.
— О, съвсем не, ваша светлост. Аз високо ви ценя, знаете това. И милея само за вашите интереси, уверявам ви.
Лорнетът на вдовицата бе здраво закотвен върху носа й. Тя първо огледа изпитателно Франчът, после Кейлъм, после отново Франчът.