Макс, прехапал език, довърши последната си буква с леко смачкана завъртулка.
— Като господин Инес — рече той. — Мисля, че ще правя много неща като него. Татко трябваше да замине за, ъ-ъ, Дорсет. Ама ще се върне. Той каза тъй, нали, Елла?
— Така — поправи го Елла. — Разбира се, че ще се върне. — Пипа се обърна към прозореца. Кейлъм стоеше в двора и се взираше в празното пространство, където бе изчезнал виконт Хънсингор. Дори и от разстояние тя почувства, че мъжът, останал на двора, се нуждае от нещо.
О, какво ли ще се случи? Нищо не вървеше както трябва. Със сигурност Франчът не би търпял още дълго присъствието на мъж, когото мрази. От пристигането на херцога бе изтекла цяла седмица, а той избухваше всеки път само щом погледнеше Кейлъм. А към Пипа Франчът въобще и не поглеждаше, и слава Богу.
— Елла — рече Пипа, — ако обичаш, би ли ме заместила с уроците на Макс, докато стане време да обядвате? Обядът ще е съвсем скоро. А аз ще дойда при вас утре сутринта.
Докато успее да слезе от култа, Кейлъм, яхнал дорест кон, излезе в лек галоп от двора и вече се изгубваше от погледа й.
Ако се забави, за да потърси кон и за себе си, никога няма да разбере накъде е тръгнал. Краката й едва докосваха земята, докато тя се опитваше да не обръща внимание на учудените погледи на конярите и момчетата от прислугата. Прихванала поли над глезените си, тя се втурна от двора по каменистата пътека, която лъкатушеше към главния път към замъка.
Той вече бе далеч под нея. Без да я е грижа, че и някой друг би могъл да я чуе, тя извика:
— Кейлъм! Почакай! Кейлъм!
Дорестият кон продължаваше да избира пътя си по хлъзгавите шисти и Кейлъм не поглеждаше назад.
— Уф! — възкликна Пипа. — Всичко е такава досада! — И се втурна в безразсъден бяг надолу по хълма, като се препъваше, възвръщаше равновесието си, и отново се подхлъзваше.
— Кейлъм! — Гласът й се извиси до писък, когато Пипа за пореден път се подхлъзна и този път не успя да запази равновесие.
Пипа се удари в земята с глухо тупване, от което дъхът й секна. Щом падна, се изтърколи и се плъзна — и точно тогава чу силно, бързо трополене, което знаеше, че е звукът от връщащите се назад копита.
О, как само мразеше да се унижава така!
— Не мърдай — извика Кейлъм. — Не се помръдвай, Пипа! Стой напълно неподвижна.
Тя стисна здраво очи, после ги отвори само мъничко и видя краката на дорестия кон.
После видя и краката на мъжа.
Дългите му мускулести крака, после панталона от еленова кожа и високите ботуши, прилепващи плътно върху силните му прасци.
— Скъпа моя — рече Кейлъм. — Милата ми!
Той коленичи до нея.
Пипа затаи дъх.
Много нежно Кейлъм погали освободената й коса и я отдръпна от лицето й.
— Чуваш ли ме, Пипа?
Тя лекичко кимна.
— Слава Богу! — Ясно чу въздишката му. С внимателни ръце Кейлъм опипа първо едната й ръка, после и другата. — Къде те боли?
— Не зная — съвсем честно отвърна тя.
След кратко колебание, той започна да проверява глезените й, после и прасците. Когато стигна до коленете, Пипа повече не можеше да търпи да го заблуждава.
— Толкова съм непохватна! — каза тя. — Наистина, много е неприятно. Баща ми вината ми го е казвал и… и…
Той й се усмихна, плъзна едната си ръка около гърба й и другата под коленете й и с лекота я вдигна в прегръдките си. Щом се изправи, огледа лицето й така, сякаш я виждаше за първи път.
— Нима те чух да викаш името ми преди малко? — попита той.
— Да. И вече можеш да ме пуснеш. Не се нараних, ако не броим наранената ми гордост.
Той отметна глава назад и се разсмя. И докато се смееше, се показаха прекрасните му силни зъби, а гърдите му кънтяха, притиснати до рамото на Пипа.
— Не намирам нищо смешно в наранената си чест, сър.
— Наистина — рече той, като се опитваше да потисне смеха си. — Но пък намирам за истинско чудо липсата на всякаква кокетност и притворство у теб. Никога не съм срещал друга жена, която охотно би признала слабостите си, дори и слабостите, които не притежава.
— Къде отиваш? — попита Пипа, тъй като не желаеше да продължават с анализа на характера й.
Кейлъм я погледа още миг, после я повдигна на седлото си и скочи зад нея. Като я намести по-удобно, той я притисна силно до едрото си тяло и подкара коня обратно по пътеката, която бе поел, преди Пипа да успее да се прояви като пълна глупачка.
Тя би се сгушила в прегръдката на Кейлъм, но утехата, която откриваше с него, сладостния копнеж, да забрави, че извън тази гора съществува и друг свят, бяха помрачени от смътната болка в сърцето й. Всичко това не можеше да трае вечно — а само в тези няколко откраднати мига.