— Наистина ли? — Кейлъм не изпускаше из очи останалите от групичката и се оглеждаше навсякъде за фургона на Майлоу и Миранда.
— Лейди Жюстен ми даде това — похвали се момчето и протегна длан, пълна с монети. — Ели е голяма глупачка.
Кейлъм сепнато изгледа Макс.
— Защо Елла да е глупачка? — Същевременно той сгъна тънките пръстчета на детето около парите. — И не ги показвай, ако не искаш бързо-бързо да те разделят от тях.
Макс се разсмя и заподскача наоколо.
— Ще трябва да са доста бързички, та да свият нещо от един… — Той моментално млъкна и сви рамене. — Ще си пазя джобовете.
— Да — замислено рече Кейлъм. — Какво искаше да кажеш за Елла?
— Тя се измъкна и се върна обратно. Каза, че не й харесвало тук.
Кейлъм не бе забелязал отсъствието на момичето.
— Значи е по-умна от някои от нас — рече той. — Сигурно е уморена. А ти гледай да не се отдалечаваш от мен.
— Отивам да видя мечката — и с тези думи Макс хукна нанякъде, като току се обръщаше, за да му помаха.
Пурпурното сияние върху небето идваше от откритите огньове, които хвърляха искри в извисяващите се спирали дим. Около огньовете весело подскачаха клоуни, готови да правят какви ли не смешни номера за няколко гроша. Група танцьори размахваха дайретата си и вдигаха оглушителен шум. Полите и широките им панталони от ярки воали се въртяха в танца, а около тях се бе събрала тълпа, която пляскаше в такт.
Но нямаше и следа от боядисаната табела, обещаваща лек за всички болежки. Стомахът на Кейлъм се сви. Наистина не беше очаквал да открие Миранда тук, но искрено се бе надявал.
— Ех, вие, Кейлъм, човек би предположил, че идвате за първи път на панаир!
Нямаше нужда да поглежда лицето на жената, която се притисна плътно до него, за да разбере коя е тя.
— Аз съм човек, който се интересува от всичко — каза той на лейди Хорвил. — А вие, милейди? Откривате ли неща, които да са ви интересни тук?
— О, да! Някои много интересни неща.
Под прикритието на блъскащата се тълпа тя успя да застане така, че полите й да скриват действията й и плъзна ръка между бедрата му.
Скръстил ръце, Кейлъм остана напълно неподвижен и се престори, че е погълнат от гледката на две бели кученца с червени надиплени яки около вратовете си. Те вървяха на задните си крака и изправени прескачаха пръчките, които собственикът им постоянно поставяше високо пред тях.
— Много интересно — каза лейди Анабел, а в гласа й вече се долавяха нотки на раздразнение. — Струва ми се, че ви е нужна помощ.
— Не и от вас, милейди.
Тя силно стисна члена му.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
Ръката й го пусна.
— Ще трябва да намерим възможност да изпробваме решителността ви. Изслушайте ме, моля ви. Има нещо, което трябва да сторите.
На Кейлъм му бе омръзнало това създание, а и имаше да върши много работа. Колкото по-скоро се отърве от нея, толкова по-добре.
— Вярвам, че не ме излъгахте, когато казахте, че не сте нает от лейди Филипа, за да накара Етиен да ревнува.
— Много мъдро, от ваша страна — рече той, като се оглеждаше за Франчът и неговия противен приятел Сен Люк. Те изглеждаха неразделни, освен когато Сен Люк можеше да бъде забелязан как преследва Сейбър Авенал. Сен Люк очевидно смяташе, че Кейлъм ще запази джентълменско мълчание относно срещата им в бордея в Уайтчапъл.
Кейлъм се замисли за близостта между Франчът и Сен Люк, както и за намерението на Франчът да се ожени за Пипа. И направо му се доповръща.
— Тя е ей там — каза лейди Хорвил гневно и натъртено. — Със Сейбър. Където се хвърлят монети.
Кейлъм се обърна и видя Пипа. Двамата със Сейбър се смееха, докато младежът хвърляше монети по разчертаните върху дъска квадрати, обозначени с числа.
— Бяхте ли вече с нея?
Кейлъм се намръщи и удостои с вниманието си лейди Хорвил.
— Моля?
— Пипа. Спахте ли вече с нея? — Тя многозначително сви рамене в неподходящо екстравагантното си, гарнирано с лебедов пух, синьо наметало. — Няма значение. Онова, което има значение, е, че съм много великодушна и познавам кога двама души са влюбени.
Анабел беше усойница. Алчна, безскрупулна вещица, която нямаше достатъчно мозък, че да се опита поне да прикрие нахалството си.
— Извинете, но трябва да тръгвам — каза й той.
— Не, не ви пускам — пръстите й се забиха в ръката му. — Смятам да ви помогна.
— Да ми помогнете ли?
— Знаех си, че това ще ви накара да ми обърнете внимание.
Кейлъм се окопити.
— Моля да ме извините.
— Ако се ожените за лейди Филипа, ще получите зестрата й — каза лейди Хорвил, като се държеше така, сякаш на света нямаше нищо по-интересно от малките бели кученца. — Това интересува ли ви?