— Мисля, че започваш да вярваш на нашата малка лъжа — тихо й каза Кейлъм.
— А какво друго ми остава? — язвително попита Пипа. — Елла и Макс са чудесни деца и аз много се радвам за тях. Радвам се, че по каквато и да е причина са били спасени от обстоятелствата, които, сигурна съм, са били непристойни. Ако ти не желаеш, аз ще се грижа за тях.
Той поклати глава.
— Аз ще се грижа за тях, Пипа. Знаеш, че ще го сторя. — Грижовността й просто го плени.
Пипа си поигра с фартинга, после се обърна, за да го хвърли върху дъската.
— Нямаш късмет, ваша светлост — каза червендалестата жена, като бързо мушна монетата в джоба си. — Опитай отново.
— Май е по-добре просто да забравя за онази хубава дрънкулка — дълбоко въздъхна Пипа.
— Коя дрънкулка? — попита Кейлъм.
— Ами, ветрилото от пурпурни пера, разбира се.
Като присви очи, Кейлъм огледа наредените зад дъската награди и откри ужасния предмет, който Пипа бе описала. Когато отвори уста, за да каже какво мисли за него, тя тайничко го смуши в ребрата и поклати глава.
— Нейна светлост има много добър вкус — каза жената. — Наградата на наградите, това е то. И за него трябват четири фартинга върху двайсетачката, тъй да знайте. Опитай си късмета, ваша светлост!
— Не си прави труда, Кейлъм — каза Пипа. — Просто ще забравя…
— Отдръпни се — рече Кейлъм, като нави ръкавите на жакета си над маншетите на ризата и разкърши рамене.
Смехът на Пипа го очарова.
— Ти си невъзможен! — възкликна тя.
— Но няма да говориш така, когато вече държиш хубавичкото пурпурно ветрило в изящните си ръце.
Тя се облегна на стълба на палатката и скри лице.
— Само гледайте, милейди — каза Кейлъм. После хвана едната монета, както би хванал обло камъче за хвърляне в езерото близо до Къркълди. С леко извиване на китката, той лекичко запрати монетата към наклонената дъска, където тя се плъзна и се спря на косъм в точното квадратче. — Един фартинг — обяви той.
— Ооо! — възхитено възкликна беззъбата собственица. — Точна ръка имаш, ваша светлост.
— Още нищичко не сте видели! — Втори фартинг достигна до целта.
Пипа изпляска с ръце.
— Ти си невероятен! Нямах представа, че имаш и такива дарби.
Кейлъм се ухили и каза:
— Уверявам те, мадам, дарбите ми са безчет.
Третият фартинг се приземи в левия ъгъл на квадратчето.
— Не мога да повярвам! — възкликна Пипа. — А използваш и двете си ръце!
— Понякога забравям — каза той, като сви устни. — Често забравям уроците от ученическите си дни.
— Няма да успееш — предупреди го тя. — Надуваш се от успеха си като пиян паун. Откажи се и ще вземем зелената мишка с пружинка за три фартинга върху двадесет.
Кейлъм съблече жакета си и го подаде на Пипа. Подръпна предницата на жилетката си и зае позата на професионален боксьор. Под съпровода на звънливия смях, който обичаше повече от всичко на света, той метна и четвъртия фартинг.
— О! — извика Пипа, застинала на мястото си с притиснати една към друга ръце. — О, о, о!
Монетата се удари в дъската прекалено ниско и много бавно се плъзна нагоре.
— О! — извика Пипа. Заподскача наоколо, като лудо пляскаше с ръце. — Успя, Кейлъм! О, ти успя!
Очите й, стиснатите й ръце, наклоненото й напред тяло подсказваха за едва сдържаното й желание да го прегърне от радост. Той взе ветрилото от старицата и се поклони.
— За теб е, скъпа моя — промълви той, като погали лицето на Пипа с пурпурните пера, станали безмерно красиви от досега с кожата й. — Не плачи, любима. Моля те, или ще ме съсипеш! И двамата ще бъдем изгубени.
Тя поклати глава и се усмихна — и непролятите сълзи блещукаха в тъмносините й очи.
— Благодаря, сър. Ще пазя този дар като истинско съкровище. — Тя пое ветрилото и му подаде жакета. — Бих искала да сме… бих искала нещата да са по-различни.
— И аз. Ела, нека видим какво друго може да ни предложи тази лудост.
Те бродеха от сергия на сергия. Пипа не обичаше да гледа как играят животните. Не обичаше да вижда и деца, принудени да си изкарват хляба с просия или кражби. Той гледаше как израженията се сменят по нейното умно, красиво лице и започна да чувства, че със сигурност не би могъл да живее, ако не я направи своя.
— Виж — каза Пипа, сепната от видяното. — Толкова малко дете да е още будно в такъв час и в подобна компания!
Кейлъм погледна. Отначало не видя друго, освен върволицата от хора. После разбра за какво говори тя.
Едно дете, момченце на четири или пет годинки, облечено в неописуема смесица от разноцветни дрипи, си пробиваше път около единия от огньовете. В ръцете си държеше железен тиган за дългата му дръжка.