Гласът на Доминик замря, когато се обърна и погледна към жена си.
— Освен ако не сънуваш още по-голяма опасност, соколче мое. Тогава ще размисля за присъствието на Саймън в крепостта Блакторн.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Прохладна вода успокояваше пресъхналите устни на Ариана и леко се изливаше върху езика й. Тя преглъщаше жадно. Когато течността вече не достигаше до устата й, тя се опитваше да се повдигне към източника на водата.
Течността преля от устните на Ариана и се стече надолу по брадичката и шията й. Нещо топло и кадифено премина по кожата й, като проследи дирята на водата.
— Леко, славейче.
С думите Ариана усети топлия му дъх на устните си. Там, където се бяха събрали капчици вода, мекото кадифе отново се допря и ги отне.
Жаждата и потребността да бъде по-близо до нежния глас я накараха да застене и да се протегне към гласа.
— Не бой се. Нито водата, нито аз ще те изоставим.
Една ръка погали Ариана по главата с бавни и нежни движения и й вдъхна увереност. Тя въздъхна тежко и се обърна към източника на успокоението. Устните й се докоснаха до нещо едновременно твърдо и топло, малко грубо и същевременно чудесно успокояващо. Ариана осъзна, че това е ръка.
Ръката на мъж.
Тя се опита да се стегне и да се отдръпне, но тялото й просто отказа да се подчини на тревогата, породила се у събуждащия се мозък.
— Леко, славейче. Раната ти все още заздравява. Лежи спокойно. В безопасност си.
Ариана въздъхна и още веднъж обърна лице към едрата мъжка ръка, която вместо да я наранява, успокояваше страховете й.
— Отвори устни — прошепна Саймън. — Имаш нужда от вода, а после от овесена каша, сетне от малки парченца мляно месо, и мед, и…
Саймън спря с усилие напиращите думи. С всеки изминал час той все по-нетърпеливо искаше Ариана да е добре. Деветте дни, които бе прекарал в грижи за нея, бяха най-дългите в живота му.
Достатъчно жестоко е, че Доминик пострада и се измъчи заради моята страст по Мари. Но поне той бе рицар, изцяло подготвен за болката и кръвта.
Непоносимо е, че меланхоличното ми славейче лежи ранено и се мъчи заради мен.
— Защо не избяга, когато ти дадох тази възможност? — прошепна Саймън.
От бледите устни на Ариана не дойде отговор, само една въздушна целувка, изпратена в средата на дланта му.
Когато е будна, се страхува от мен.
Когато спи, ме целува.
Саймън затвори очи и простата милувка потъна до мозъка на костите му, а после и още по-дълбоко, като се разпростря из душата му като живачни вълнички по тъмна вода.
След малко Саймън отпи от една чаша, наведе се към Ариана и отново пусна няколко капки от своите устни върху нейните. Това беше метод за даване на течно лекарство, който за първи път бе видял да използва Мег върху Доминик. Търпеливите и настойчиви опити на Мег да вкара вода в организма на Доминик бяха спасили живота му.
И при Ариана се получаваше. Макар да не бе истински будна, тялото й знаеше, че има нужда от това. Устата й се отвори. Езикът й се показа, за да поеме чудесната влага, появила се върху устните й. По езика й се стекоха още няколко капки. Тя преглътна и се приповдигна жално за още.
Този път Саймън бе подготвен. Нищо от устните на Ариана не се разля надолу по шията й. Той пое устните на жена си в своите и пусна водата по езика й. Тя отново и отново пи жадно от него, докато чашата с лекарството се свърши. Сетне въздъхна и се отпусна отново.
Но също като аметистовата материя около тялото й, тя се притискаше към топлотата и жизнеността на Саймън.
Той погледна бледите пръсти, преплетени в неговите силни пръсти и усети странна буца в гърлото си. Нежно вдигна преплетените им ръце и целуна хладната кожа на Ариана, после отново започна да гали косата й с другата си ръка.
Постепенно Саймън осъзна, че някой е влязъл в стаяла и търпеливо стои зад него. Уханието на кедър от ароматната свещ му подсказа, че е Касандра.
Това не бе първият път, когато Учената жена идваше да постои близо до пациентката си. Касандра бе непреклонна, че тъкмо Саймън трябва да се грижи за Ариана, но рядко минаваше час, без да надникне в стаята.
— Балсама, който донесох преди три дни — рече Касандра, — използва ли го?
— Да.
— И?
— Тя изглежда… — Саймън се поколеба.
— Какво? — попита остро Касандра.
— Тя почти му се наслаждава.
Сивите очи на Касандра проблеснаха.
— Отлично. А ти?
— Аз ли?
— Балсамът доставя ли и на теб наслада?
Саймън изгледа изпод око лечителката. Касандра просто чакаше, без да казва нищо.