— Да, доставя ми наслада — отвърна той. — Ако това има някакво значение.
Учената жена наклони глава и се усмихна.
— Има значение, Саймън.
— Защо?
— Балсамът бе приготвен специално, за да засили всичко онова, което представлява Ариана.
— Полунощ, изгряваща луна, рози, буря — рече Саймън, като погледна към жена си. — Ариана.
— Тя събуди ли се? — попита Касандра.
— Почти.
Касандра отиде до леглото, загледа Ариана за миг, сетне бавно поклати глава.
— Няма напълно да се събуди нито днес, нито дори утре — каза Учената жена.
— През последните два дни проследява докосванията ми, сякаш е по-скоро будна отколкото заспала. Понякога почти ми се вярва, че разбира думите ми.
— Може би.
Саймън погледна набързо Учената жена.
— Това е от балсама — рече просто тя. — Той достига до едно място, в което будното състояние и сънят са съчетани. Това е особен вид сънуване.
— Не разбирам.
Касандра се усмихна едва.
— Ариана ще се събуди с усещането, че е спала дълбоко и сънувала. И в съня си също ще чувства дълбоко. Както и ти.
— Ще чувства ли болка? — попита Саймън остро.
— Не, освен ако ти не й я причиниш.
— Никога. Тя достатъчно страда заради мен. — Саймън се поколеба. — Дали ще си спомня всичко останало?
— Кое например?
— Отвращението от моето докосване.
— Ти отвращаваш ли се, като я докосваш?
— Не.
— Струва ли ти се, че тя се отдръпва, когато я докосваш?
— Приближава се към мен.
— Отлично — рече Касандра. — Напредва.
За известно време Саймън мълчаливо галеше разпуснатата коса на Ариана. Както бе ставало и преди, тя обърна лице към него, чувствайки се облекчена от докосването му.
— Ариана ще си спомня ли какво е сънувала, когато се събуди? — попита Саймън.
— Малцина си спомнят. Целебните сънища са… — Касандра сви рамене. — Тези сънища се различават много от обикновения сън.
Когато Касандра се обърна, за да стъкне огъня, Саймън взе билките, които бе донесла. Той внимателно помириса всеки пакет. Когато остана доволен, че всяко лекарство си е на мястото, леко стри между пръстите си по малко от всяка билка, помириса отново, вкуси, почака малко и после прие или отхвърли съответната смес.
— Белият равнец е малко изветрял — рече Саймън в един момент.
— Имаш много остър нос. Пратих да ми донесат още бял равнец, но докато пристигне, е по-добре да сложим малко от този вместо изобщо да не сложим.
Устата на Саймън провисна в единия ъгъл, но той не каза нищо. Смеси няколко от билките във вода, която бе сгрята на мангала. Под зоркия поглед на Касандра взе хаван и чукче, добави разни билки и ги счука на прах със силни и умели движения. Сетне от праха се получи ароматен мехлем.
Из цялата стая миризмата на огън се смени със сложните аромати на билките и балсама. Ноздрите на Саймън леко потръпнаха, когато пробва мехлема за евентуална погрешна или прекалено силна миризма. Той втри малко от балсама в нежната кожа от вътрешната страна на китката си и зачака.
Не се появи парене. Нито сърбеж. Нищо, което да подскаже, че мехлемът може да стори нещо друго освен това, което трябва — да лекува.
— Много си внимателен към нежеланата си съпруга — каза Касандра след малко.
Саймън я погледна с присвити черни очи, но замълча.
— Много мъже в твоето положение биха били достатъчно щастливи да направят символично усилие и сетне да побягнат — додаде Учената жена.
— Аз не съм страхливец, госпожо.
Макар казани меко, думите режеха като леден вятър.
— Смелостта ти е добре известна — отвърна Касандра спокойно. — Никой не би повдигнал въпроса, ако не бе успял да спасиш жена си от онзи проклет рицар, който я бе нападнал добре въоръжен.
— Какъв смисъл има всичко това? — попита тихо, но нетърпеливо Саймън.
— Просто любопитство.
— В любопитството на учените хора няма нищо просто.
Тонът на Саймън проникна в унеса на Ариана. Тя се обърна неспокойно. Пръстите й хванаха по-здраво ръката на Саймън, сякаш се страхуваха, че ще си отиде.
— Упражнявай любопитството си другаде — рече Саймън тихо. — Смущаваш съпругата ми.
— Както искаш, лечителю. Но запомни, че цялата кожа на Ариана трябва да познае целебната целувка на балсама. Всяка частица.
Лечителю.
Той погледна мрачно измъченото лице на Ариана.
Де да беше толкова лесно.
Де да можех да излекували тялото й с шепа билки и успокояващо докосване.
Може би тогава ще мога да излекувам и мрачната душа на моето славейче.
Или собствената си душа. Също толкова мрачна.