Неканени, нежелани, думите на Доминик прозвучаха в ума на Саймън.
И ти като мен остави цялата си топлота в земята на сарацините… Кой ще те стопли, ако се ожениш за Ариана?
Ариана издаде някакъв тих звук, сякаш протестираше срещу нещо, което само тя разбира.
Звукът извади Саймън от невеселите му мисли. Миналото бе невъзвратимо. С това, което бе останало, трябваше да се живее независимо дали бе сладко или горчиво, вкусно или кисело, огън или лед.
Саймън внезапно се обърна настрани от спящата си съпруга. Въпреки глухите й протести той измъкна ръката си от нейната и започна ритуала по почистването, на който го бе научила Мег, преди да потегли заедно с Доминик към крепостта Блакторн.
Със сръчни и нежни ръце, ухаещи на медицински сапун, Саймън разхлаби сребърните ширити на роклята и свали аметистовата материя от раменете й. Докато се оправяше с роклята, вече не подлагаше на съмнение указанието на Касандра тъканта да остава до кожата на Ариана. Беше разбрал, че тя си почива по-добре, когато е увита в материята.
А когато Саймън я докосваше, спеше най-дълбоко.
Когато се оправи съвсем, дали ще да има достатъчно доверие, та да ми разреши да я докосвам като съпруг, а не като лечител?
Неочакваната мисъл накара Саймън да спре насред това, което правеше. Лилавата материя и хладните сребърни ширити се изплъзнаха от скованите му пръсти.
Корсажът на роклята се смъкна. Огънят от мангала хвърляше сенки и отблясъци върху гладките гърди на Ариана. От смяната на светлини и сенки гърдите й изглеждаха така, сякаш ги галеха нематериални пръсти.
И зърната й се втвърдиха, сякаш някой ги галеше.
— Славейче — прошепна Саймън.
Ариана завъртя глава неспокойно. Гърдите й се размърдаха с едва доловими и примамливи движения, сякаш молеха Саймън да им се възхищава с очи, ръце и устни.
Като се сдържа да не изрече някакво проклятие, той затвори очи. Девет дни бе събличал Ариана по три пъти дневно и въпреки съблазънта на красивото й тяло никога не я бе докосвал по никакъв друг начин освен като лечител. Но сега…
Сега искаше да бъде светлината върху гърдите й, която я гали с отсенки на сумрак и огън.
Сега искаше да задържи в ръцете си гърдите й и да гали зърната й, докато ги превърне в розови пъпки.
Сега искаше да обвие език около тези пъпки и да ги поеме в устата си.
А сетне искаше и още. Много повече.
Искаше неща, които не можеше нито да назове, нито да опише. Искаше да гори като феникс и да познае онова, което познава фениксът, когато се издига от пламъците, за да се върне отново и отново, като усеща как огънят на екстаза го изгаря до дъно.
Саймън издаде тих звук, който идваше от много дълбоко. Той го шокира, но не толкова колкото силата на желанието му към тялото на Ариана. Беше набъбнал до пръсване, твърд като меч и пламнал като огнище.
— Господи — изсъска той едва чуто. — Да не би Касандра да мисли, че съм някакъв евнух, който не желае плътта, която трябва да лекува? Гърдите на Ариана на светлината на огъня ми действат като горещи въглени, хвърлени между краката ми!
Разтърсен от внезапната липса на контрол, Саймън бавно пусна роклята на Ариана и започна да отвива от гръдния й кош парчето виолетова материя, служещо за превръзка.
Раната представляваше тънка алена линия между две от ребрата. Кожата вече беше зараснала, сякаш никога не бе разрязвана от камата на изменника. Плътта около белега беше топла, но не пареше. Розовееше като заздравяваща рана вместо да бъде синкаво-червена като рана, която се е възпалила.
— Струва си човек да се примири с магьосничеството на учените и глендруидите, за да види как бързо оздравяваш — промълви Саймън към Ариана. — Когато видях как оня меч прободе плътта ти…
Гласът му секна в някакъв дрезгав звук. Той многократно беше преживявал отново този миг, беше виждал жестокия блясък на стоманата, знаейки, че нейната плът не може да се съпротивлява на острието, беше усещал отново смразяващата сигурност, че няма да може да стигне до нея достатъчно бързо, за да я спаси.
И не бе успял. Тя бе паднала в мига, в който той бе извикал името й. И тя не бе отвърнала на неговия вик.
Все още не му бе отговорила.
Ариана.
Сега обаче викът на Саймън си остана в разбунтуваната му душа, в която раняването на Ариана бе останало като още една рана, близо до кървящата рана от времето, когато Доминик бе платил за греховете на своя брат.
Саймън бавно се пресегна за съда с медицинската вода, която се топлеше на мангала. Той изцеди малко парче плат и започна много нежно да мие Ариана. Докато я миеше от лицето към гърдите, правеше всичко възможно, за да не обръща внимание на топлия й дъх и на още по-топлото докосване на гърдите й по ръцете си.