Саймън бе обзет от гореща вълна от главата до петите, но гореше най-силно там, където възбудената му плът напираше в бричовете.
Като си пое дълбоко дъх, той се насили да се отдръпне от сладката примка. Направи го, но с крайчеца на пръстите си докосна зърното на Ариана. То веднага се втвърди.
— Господи, това вече е прекалено — изстена през зъби той.
Саймън си каза, че трябва да стане и да излезе от стаята. Искаше да направи точно това. Но проклетите ръкави бяха паднали в скута му и го държаха като окован.
Той се пресегна да вземе съда с благоуханния балсам, който Касандра бе приготвила само за Ариана. Той бе топъл, гладък с размера и теглото на гърда, свита в дланта му.
Като отвори капака на съда, из стаята се разнесе ухание на рози и буря. Той вдиша дълбоко, като пое в себе си парфюма, който също като роклята, по-скоро засилваше отколкото да прикрива същината на Ариана.
Саймън потопи бавно пръсти в балсама. Той беше топъл, кремообразен, мазен, наситен с женственост.
И го изгаряше като желание.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Девет дни Саймън се грижи за Ариана като за бебе. Девет дни си казваше, че не забелязва женствената привлекателност на гърдите и бедрата й. Че не изпитва чисто чувствено удоволствие от втриването на балсам във всяка пора на кожата й. Че не иска да бъде като балсама, който потъва в плътта й и става част от нея.
Девет дни се лъга.
Какво ли си мислеше Касандра, когато ме накара да втривам ароматния крем във всеки сантиметър от тялото на Ариана? От камък ли съм, та да не изгарям от страст?
Ариана тръсна глава. Лъскави черни къдрици паднаха на гърдите й. Ръцете й се раздвижиха вяло и въпреки това много нетърпеливо в търсене на… нещо.
— Ариана — тихо промълви Саймън.
Главата й се обърна сякаш в отговор, макар очите й да бяха затворени. Саймън нарочно прокара пръсти по бузата й. Ръката й се вдигна и притисна пръстите му към лицето й.
Тя се обърна още по-близо до него, като очевидно приемаше докосването му.
Не, тя дори го желаеше.
— Иска ми се да се осмеля да те събудя — прошепна Саймън.
Това обаче бе забранено от Касандра. Тя бе казала, че когато Ариана оздравее напълно, ще отхвърли сама въздействието на лекарствата. Дотогава ще спи. Прибързаното събуждане само би забавило оздравяването й.
Когато Саймън започна да нанася балсама, топлият дъх на Ариана го обви. Той си казваше, че не прави нищо по-различно, нищо ново, и, разбира се, нищо чувствено.
И въпреки това не можеше да не забележи сякаш за пръв път смелата извивка на нейните вежди. Черните й мигли бяха толкова дълги, че падаха върху бузите й. Носът й имаше изчистена и права линия с леко извити ноздри. Скулите й изкушаваха пръстите му, както и хлътналите места под тях, където играеха отблясъци от огъня.
Уханието на балсама се изви нагоре, подсилено от топлината на тялото й. Парфюмът невидимо галеше Саймън с всяко докосване на кожата му в нейната. Той вдиша дълбоко аромата и желанието му пламна.
Саймън издиша и леко погали виолетовата материя, която прикриваше бедрата и краката на Ариана. Материята се плъзна настрани с лекотата на течаща вода, оставяйки Ариана гола.
Като внимаваше да не я раздрусва, Саймън я вдигна и я обърна на здравата страна. Каза си, че ръцете му не са се задържали върху бедрото й. Нито че е присвил пръстите си, за да докосне избуялата тъма, която лежеше скрита между бедрата й.
Саймън издаде приглушен звук, когато сабята между краката му се изду от желанието да влезе в ножницата. Сякаш никога преди не бе докосвал жена, никога не бе познал опияняващия аромат на женското желание, никога не бе разтварял нежните, благоуханни устни и не се бе вмъквал между тях в самото сърце на желанието. Саймън рязко отдръпна ръцете си, сякаш ги бе държал прекалено близо до пламък.
Това е лудост.
Нито разумната половина от съществото на Саймън, нито пък другата, буйната и страстната, се съгласиха със заключението.
Той затвори очи и потопи пръсти в малкия съд с балсама. Започна да втрива мазилото по гърба на Ариана. Когато достигна до бедрата й, се поколеба.
Дългите й крака се размърдаха неспокойно. Движението поднесе бедрото й към дланта на Саймън.
Пръстите му потрепнаха в чувствен отговор, като провериха еластичността на кожата й. Когато осъзна какво е направил, той замръзна от страх, че е нарушил целебния й сън. След няколко мига бавно се отпусна. Ариана не се беше събудила.
Нито пък се бе отдръпнала от дългите пръсти върху бедрото й.
Саймън бавно вдигна ръката си. Той взе още балсам и го втри по линията на гръбнака й до основата. Без всъщност да го иска, плъзна ръка и в гънката надолу.