Огнени езици близнаха върховете на пръстите му и преминаха по цялата му ръка, като изпратиха горещи вълни в слабините му. Наложи си да махне ръката си, докато все още имаше доверие в себе си.
Саймън искаше да даде на Ариана повече от една милувка която свършваше още преди да е започнала. Той искаше да проследи извивката на задника й, докато дланта му се притисне между бедрата й, сгушена в мекотата й, докато пръстите му проникнат в тясната й, ухаеща жега.
Сетне щеше да се оттегли бавно, като вземе от влагата й по дланта си, а после отново да влезе в нея, като проникне дълбоко и пак се оттегли, за да разпростре уханието на нейното желание, докато то обземе и двамата.
Не мога. Ти не е будна.
Но аз съм.
Господи, горя от желание!
Саймън би изругал, но не му стигаше въздух. Той се чувстваше силен и истински жив, кръвта му пулсираше на мощни вълни и го правеше още по-твърд от преди.
Като внимаваше да не мисли за нищо, той продължи да втрива ароматния балсам надолу по краката на Ариана и по деликатната извивка на стъпалата й.
Тя въздъхна и се обърна на гръб. Сякаш тялото й бе запомнило привичното втриване на балсама и ласката. Докато се обръщаше, дългата й черна коса се разпиля върху гърдите и корема й. Леко подвитите й краища паднаха върху триъгълника от по-гъсти и къдрави косми, които предпазваха най-женствената й плът.
Сякаш в транс, Саймън се протегна и много бавно раздели двете отсенки на нощта, отмахвайки косите на Ариана. Изкушението да разтвори и черния триъгълник с един пръст, за да потърси жегата отдолу, бе толкова силно, че ръката му се разтрепери.
Не трябва да го правя.
И въпреки това, колкото и бързо да си каза, че е грешно, друга част от него се възпротиви.
Защо? Виж я как мърда, как въздиша от желание. Виж как набъбват гърдите й в очакване на докосването ми, как се втвърдяват зърната й, шито се нуждаят от ласка.
Саймън укроти вътрешния си спор, като натопи пръсти в кремообразния мехлем. Втри го в раменете на Ариана, в ръцете й, в дланите й.
Искаше му се да е свършил с подлудяващото си задължение, а същевременно се радваше, че не е. Бръкна дълбоко в съда и взе още от балсама. Втри го в дланите си и набързо довърши задачата си.
Гърдите на Ариана бяха по-едри, отколкото си спомняше Саймън, по-трептящи, по-твърди. Дори като затвореше очи, виждаше как нейният образ гори под клепачите му. Кожата й бе фина и бледа като най-ценната перла на султана. Зърната й бяха твърди розови пъпки, които очакваха единствено капките влага от неговия език, за да станат идеални.
Без да знае, без да мисли, Саймън наведе глава към Ариана. Гърдите й познаваха милувките на челото, страните и устните му. Той разтвори уста и езикът му докосна деликатната пъпка.
Имаше вкус на рози.
С беззвучен стон Саймън проследи с език върха на гърдата на Ариана, като опита топлината и вкуса и.
— Коприна — прошепна той, като прокара език по бледата набъбнала гърда.
Ариана промърмори нещо и помръдна. От движението възбуденото й зърно докосна устните на Саймън.
— Кадифе — въздъхна той, като леко го вкуси.
Тя се изви, сякаш в някакъв чувствен сън. Твърдото розово зърно се отърка в устните му.
— Не мога повече — рече тихо Саймън.
Той прегърна Ариана и започна да я гали така, както бе искал от мига, в който я бе видял да стои горда и уплашена, в очакване на един мъж, когото не познава, да поиска тялото й и утробата й за наследниците си.
Жарките устни на Саймън ускориха сърцебиенето на Ариана. Като промълви нещо унесено, тя вдигна едното си коляно.
Дали пък неговата ръка не се бе промушила под коляното й, така както любовник би го повдигнал, за да я разтвори?
Не, аз съм лечител, а не любовник.
Значи трябва да я излекувам, цялата.
Но…
Страстта у Саймън надделя над предпазливостта, която бе научил на толкова висока цена.
Нали това каза Касандра? Че всяка пора от кожата на Ариана трябва да познае целебната целувка на балсама.
Това беше вярно Касандра бе казала предупреждението неведнъж, сякаш балсамът бе най-важната част от лечебния ритуал.
Мога ли да имам доверие в себе си, та да я докосвам толкова интимно?
И да не я любя?
Боже милостиви! Възможно ли е?
Саймън затвори очи и се насили да не мърда, тъй като не можеше да каже дали следващото му движение ще е към Ариана или надалеч от нея.
И ако бе към нея, не бе сигурен кога лекуването щеше да спре и да започне любенето.