— Славейче — рече Саймън пресипнало. — Защо не си будна?
Ариана издаде тих, тревожен звук. Силуетът на тялото й вече не бе така отпуснат. Краката й се задвижиха неспокойно, сякаш се опитваше да побегне след нещо, но откриваше, че е безнадеждно затънала в блато. Едната й ръка се раздвижи и се блъсна в бедрото на Саймън.
Веднага щом усети мускулестото му присъствие, тя издиша продължително и се поуспокои. Много скоро след това ръката й се отпусна и се плъзна от бедрото му върху завивката, но пръстите й останаха притиснати към него.
А и контактът не бе случаен, защото когато Саймън се отдръпна, ръката на Ариана пак потърси успокоение в допира на плътта му.
Неговата плът.
Нейното желание.
— Бях ли прав за това, славейче? — прошепна Саймън. — Дали ме погледна с повече одобрение и по-малко отвращение от другите мъже?
Не последва никакъв отговор, само ръката на Ариана остана притисната към бедрото му.
— А и желанието — каза той, като се наведе над Ариана още веднъж. — Дали го видях в теб? Дали го вкусих в целувките ти?
Саймън прокара силните си ръце по тялото на Ариана от гърдите до тъмния триъгълник, който желаеше повече от дишането. Ароматът на балсама се разнесе от дланите му.
— Когато ме видя за пръв път, очите ти се разшириха — каза Саймън. — Това не беше ли преди по-малко от месец? Божичко, изглежда ми така, сякаш е минал цял живот! Тогава принадлежеше на друг. Едва ли можех да си позволя да те погледна.
Саймън обви с длан сгънатия крак на Ариана, като втриваше балсам и разкриваше красотата й с всяко бавно движение на ръката си.
— Залязващото слънце е запалило аметистов огън в очите ти — прошепна той. — А устата ти… Мили Боже, като видя как се плъзга езикът по долната ти устна, семето ми направо се разпилява…
Саймън потръпна, като си спомни. И спомняйки си, той зацелува Ариана по гърдите, по корема и надолу, за да опита сладката вдлъбнатина с езика си.
— Не съм искал да желая така никоя жена — прошепна Саймън. — Не и така. Като парене под корема.
Саймън се бе надвесил с топлия си дъх над Ариана, докато ръцете и устните му продължаваха да я галят, съединили лечителя и любовника.
— Видях как се ускорява пулсът ти, когато се приближа до теб. Може да е било от страх, но когато мислеше, че не виждам, ти ме наблюдаваше!
Ръката му се плъзна надолу по тялото й, докато най-сетне той почувства гъстия, чувствен триъгълник от косми, притиснат към дланта си. Докосна го нежно като целувка, сграбчи съблазнителното хълмче, което се надигна горещо, за да го посрещне. Ариана издаде нисък звук, полустон, полувъздишка.
И тя се приближи към докосването на Саймън.
Неговият собствен дъх се превърна в стон. Той искаше да я събуди, да я обладае, да гледа как очите й блестят от страст, докато влиза в тялото й. Чувстваше се така, сякаш цял живот е искал само това.
Саймън натопи пръсти в балсама за последен път. Много внимателно втри кремообразната смес по бедрата на Ариана. Кракът й се сви още повече и бедрата й потръпнаха.
Това бе достатъчно. С краищата на пръстите си Саймън докосна тайната плът, зачервена от желание. Ариана издаде мърморещ звук на удоволствие и сънено се протегна, като се галеше о пръстите му.
Той нежно вкара пръсти между бедрата й и откри жарката й мекота. Усети как вълните на удоволствието я обливат, чу го и в накъсаните й въздишки, видя го в бавното движение на бедрата й.
— Какво сънуваш, славейче? — попита Саймън нежно. — Искаш ли ме сега така, както аз те исках още от първия път, когато те видях?
Много нежно Саймън загали краищата на затворените устни на Ариана. Горещата, чувствена роса намокри в отговор пръстите му и ускори сърцебиенето му. Той вкара пръст между знойните гънки. Бавно продължи навътре, като едновременно я галеше и разтваряше.
На върха на милувката Саймън откри скритата перла. Тя беше продълговата и твърда. Когато я погали с влажния си пръст, Ариана въздъхна накъсано. Бедрата й леко се задвижиха, сякаш искаха още.
Саймън оттегли ръката си, докато нито една част от тялото му не докосваше Ариана. Тя издаде звук на протест и унесено завъртя глава от една страна на друга, което красноречиво говореше за желанието й и за целебния унес на съня.
Стана както бе казала Касандра. Ариана ще се събуди така, сякаш е сънувала дълбоко. И в съня тя ще чувства дълбоко. Както и ти.
— Какво чувстваш, славейче? — попита дрезгаво Саймън. — Отвращение ли?
Той прокара пръсти по вътрешната страна на бедрата й. Тя се изви нагоре към него, сякаш плуваше в тежка течност. Всяко движение бе забавено като сянка на обичайната му бързина. Всяко незначително движение бе чувствено отражение на сънищата й.