— Крепостта ли?
— Когато изменниците ме нападнаха.
Внезапно Ариана си спомни всичко — викът на Саймън, нападащите рицари и мисълта, че той ще остане да я защитава, когато може много лесно да им избяга.
— Ти остана — каза просто тя.
— Какво?
— Ти ме защитаваше, когато можеше да се отървеш, ако бе оставил изменниците да ме хванат.
— За какъв звяр ме смяташ? — попита Саймън с леден тон. Сетне, като си спомни как бе реагирал на омайващата чувственост на балсама, Саймън пребледня. — Може да съм звяр, когато става дума за леглото — рече той равно, — но не съм негодник, та да оставя някакви мародери, облечени като рицари, да разкъсат едно момиче.
— Саймън — прошепна Ариана, разбрала, че го е ранила, без да иска.
Той погледна изящните пръсти, поставени в мълчалива молба върху ръката му.
— Верният Саймън — рече Ариана с разтреперан глас. — Останал си, макар да си знаел, че ще ти коства живота. Ти си останал, докато мнозина други биха ме изоставили.
Дъхът на Саймън секна, когато погледна дълбоко в притворените аметистови очи на Ариана.
— Малцина биха ти обърнали гръб — рече той. — И нито един рицар не би сторил подобно срамно нещо.
— Грешиш, Саймън. Що се отнася до предателство, аз съм по-мъдра от теб. Никога не съм познавала мъж, — рицар или обикновен крепостен — който да постави моето благоденствие над собственото си удоволствие.
— Ариана, предадената — прошепна Саймън. — Кой го стори, славейче? Кой те предаде и как?
Ариана отмина думите на Саймън. Опита се да му обясни нещо, което самата тя едва сега разбираше.
— Когато те видях застанал насред пътеката, веднага си помислих, че конят ти е достатъчно бърз, за да се спасиш.
— Твоята кобила обаче не беше.
— Да. Значи ти стоеше насред пътеката, готов да жертваш живота си, за да мога да живея аз.
— Бях готов да убия изменниците.
— Които бяха в доспехи и яздеха бойни коне, и бяха петима срещу…
— Трябваше да побегнеш, когато ти казах — прекъсна я Саймън.
— Не! — извика тя, като се наведе към него. — По-скоро бих умряла, отколкото да живея дори един ден, знаейки, че съм предала единствения мъж, който ми е бил верен!
Саймън погледна зачервеното лице на Ариана и блесналите й очи и не искаше нищо така силно, както да вкуси вълнението, което така очевидно напираше във вените й.
— И въпреки това се дърпаш, когато те докосвам — каза той.
Ариана затвори очи.
— Не е заради теб, Саймън. Нещо друго е, нещо, което се случи някога.
— Аз ли го направих?
Тя тръсна глава. Нападаха кичури черна коса, които скриха малки части от бялата кожа под незакопчаната рокля.
— Аз… — гласът на Ариана секна.
Саймън сложи леко ръка върху нейната. Вместо да се отдръпне, тя преплете пръсти в неговите и ги стисна с изненадваща за едно слабо момиче сила.
— Веднъж — прошепна тя — дъщерята на един барон бе осиновена в един благороднически лом. Беше ми по-близка и от сестра, беше млада, наивна…
Ариана преглътна и затвори очи.
Саймън целуна бледите й пръсти, стиснали силно неговите.
— Тя трябваше да се омъжи за един рицар — рече дрезгаво Ариана, — но баща й намери по-подходящ съпруг и рицарят…
Ариана пое болезнено въздух. Разтрепери се цялата като лист, носен от вятъра.
— Славейче — каза Саймън, — можеш да ми разкажеш това по късно, когато укрепнеш.
— Не — рече силно тя. — Ако не ти го кажа сега, по-късно няма да събера смелост.
— На момиче, което връхлита в битка с тежко въоръжени рицари, не му липсва смелост. Може би разум, но не и смелост.
— Това бе по-лесно от другото.
Напрежението в тялото на Ариана се предаде на Саймън.
— Отритнатият рицар реши, че ако обезчести момичето, другият рицар няма да я вземе. И така, той я насили. Сетне отиде при баща й, каза, че тя го е прелъстила, но той ще прояви благородство и ще се ожени за нея — изрече бързо Ариана.
Саймън изруга едва чуто.
— Бащата отиде в стаята на дъщеря си и я намери гола в леглото, с още незасъхналата кръв от девствеността й по краката, но не повярва в нейната невинност. Нарече я курва и разпусната жена и й обърна гръб.
— Тя ли ти разказа това? — попита тихо Саймън.
— Тя?
— Момичето.
— Да — отвърна Ариана. — Тя ми разказа какво й е сторил онзи рицар с всичките жестоки и отвратителни подробности.
— И оттогава ти се страхуваш от брачното ложе.
Ариана потръпна.
— Тогава аз я изкъпах, защото никой не искаше да си мърси ръцете с нея.
Саймън пое шумно въздух. Той бе виждал много неща по време на война и плячкосване и знаеше какво са видели невинните очи на Ариана.
— Аз я изкъпах и разбрах какво е да молиш за милост и въпреки това да ти разтворят краката и мъжът да те разкъса, да блъска в теб, да блъска, докато…