— Така казваш.
— Така знам — поправи го Саймън.
— Ти си един доста любопитен неучен човек — промърмори Ерик.
— Как така?
Ерик се загледа в краката на Саймън.
Саймън погледна надолу и видя, че роклята на Ариана отново се е омотала около краката му.
— Господи — промърмори Саймън. — Това прилепва повече и от котешка кожа.
— Само към теб — каза Ерик.
Саймън вдигна остър поглед към Ерик. Ариана също, като дискретно и напразно придърпваше роклята си, като се опитваше да я освободи, без да скъса прекрасната материя.
— Какво искаш да кажеш? — попита Саймън.
Ерик премести сокола на рамото си, махна едната си ръкавица и посегна към роклята.
Някакъв лек полъх на вятъра премести материята точно толкова, та да не може да я достигне. Крайчецът на устните му се повдигна.
— Видя ли? — каза той. — Убягва ми.
— Убягва ти вятърът — тросна се Саймън, като дръпна роклята. Щом Саймън пусна една част от плата, друга част отново се прилепи към бронята му. Ерик наблюдаваше, прикрил с ръка усмивката си.
Ариана се наведе, за да помогне на съпруга си. Когато голите й пръсти се докоснаха до ръката на Саймън, из тялото й се разнесе прилив на удоволствие от допира до кожата му. Удоволствието бе толкова остро и разтърсващо, че сърцето й потрепери. Тя отдръпна пръстите си, сякаш бе докоснала огън, а не плът.
Саймън присви устни при новото доказателство, че съпругата му не харесва дори и най-случайния физически контакт с него. Но не се издаде. Пръстите му останаха спокойни, докато се оправяха с красивата, упорита материя.
— Съжалявам — каза Ариана. — Сигурно есенният вятър кара плата така да прилепва. Ще си облека друга рокля.
— Няма нужда — промълви Саймън, без да вдига очи. — Трябваше да тръгнем веднага след утринната молитва. Ако се забавим още, докато си сменяш роклята, ще стане пладне, преди да тръгнем.
Преди Ариана да успее да отвори уста и да протестира, че ще й трябва съвсем малко време, за да се преоблече, Ерик направи една голяма крачка напред. Когато спря, бе застанал много близо до Ариана.
Саймън забеляза, но не каза нищо, макар да не му бе приятно съпругата му да е толкова близо до русия магьосник.
— Милейди, ще ми помогнеш ли да демонстрирам специалната тъкан на Сирина? — помоли Ерик.
Саймън го изгледа отстрани. Макар нищо да не личеше в изражението на Ерик и в тона на гласа му, забавлението се излъчваше от жълтите му очи.
— Разбира се, сър — каза Ариана. — Как мога да ти помогна?
— Вземи една дипла от роклята и се опитай да я прилепиш към ботушите или бронята ми.
— Аз ще го направя — рече рязко Саймън.
Гласът му изразяваше много повече. Казваше, че не желае Ариана да докосва мускулестия млад магьосник по какъвто и да било начин, дори с част от роклята си.
Саймън бързо протегна ръка и хвана роклята. Поднесе я към доспехите на Ерик. Нищо не се прилепи към тях. Нито пък материята показа някакво желание да го докосне. Саймън присви очи. Рязко се наведе и придърпа аметистовата материя към доспехите на Ерик. Тя се плъзна като слънчева светлина върху метал. Нямаше съмнение — нито прилепване, нито задържане.
— Господи — рече Саймън, като се изправи.
Той погледна към плата в юмрука си, сетне към Ерик. Без да каже нито дума, Саймън пусна плата, който се плъзна надолу и остана прилепнал по бедрото му.
Отстъпи крачка назад, сякаш бе опарен. Аметистовата материя го последва, докато Ариана не я грабна и тръсна надолу на мястото й около глезените си.
— Виждаш ли? — Ерик попита Саймън.
Ариана и Саймън си размениха смаяни погледи.
— Затова можеш да откъснеш от нея парче за раната на Ариана — обясни Ерик. — Всеки друг трябваше да се бори с плата, за да направи превръзка. И дори тогава щеше да му е нужен нож, за да разкъса конците.
— Не разбирам — рече Ариана.
Саймън не бе сигурен, че иска да разбере.
— Тъканите на клана Силвърфел могат да бъдат нещо като броня — отвърна Ерик. — Само онзи, в когото вярва човекът, носещ материята, може да й направи всичко, включително и да я разкъса. Ариана ти вярва.
Единственият отговор на Саймън бе един мрачен поглед.
— Платът ти харесва — каза Ерик.
Това не бе въпрос, но Саймън кимна.
— Да, харесва ми. Много — каза той неохотно. — Магия.
Но в гласа му нямаше разпаленост, тъй като материята бе спасила живота на Ариана.
— Учение, а не магия — поправи го Ерик. — Ти имаш дарба да учиш, независимо колко много се съпротивляваш и отричаш. Както и Ариана. Ако не бе норманка, бих се заклел, че във вените й тече кръвта на древните друиди.
— Така е — каза Ариана.
Гласът й бе толкова тих, че трябваше да мине известно време, докато и двамата осъзнаят, че е казала нещо.