Не бе и успокоение.
От другата страна на полусрутената вътрешна стена се чу кратък, определено женски вик.
— Смяташ ли, че Бланш се чувства удобно и е на топло? — попита след малко Ариана.
Под бузата й гърдите на Саймън се раздвижиха сякаш от беззвучен смях.
— По-топло й е отколкото на теб — увери я той.
— Как така?
— Лежи поне между двама млади мъже.
Ариана издаде смутен звук.
— Двама ли? — попита тя след миг.
Саймън изръмжа сякаш утвърдително. А може би това бе доволното мъркане на много голяма котка.
— Наведнъж? — настоя Ариана.
— Да.
— Това… удобно ли е?
— В какъв смисъл? — контрира я Саймън.
Ариана не можа да види смеха в присвитите очи на Саймън, но го усети съвсем ясно.
— Трябва да е доста… интимно — рече внимателно Ариана.
— Като яйца в гнездо.
— Ти спиш ли така?
— Разбира се, че не.
Ариана въздъхна и се облегна отново.
— Предпочитам да ме топлят момичета вместо войници — рече Саймън предизвикателно.
Ариана зяпна и се изчерви, като осъзна, че съпругът й я дразни.
Поне така си мислеше.
Саймън се засмя на израженията, които се сменяха по лицето на Ариана. Стори му се, че наистина е невинно момиче, що се отнася до отношенията между мъже и жени.
Освен в сънищата си.
Саймън усети как се разгорещява при спомена за необяснимия, невъзможен сън. Този спомен едновременно го преследваше и го възпираше. По време на свещения кръстоносен поход бе научил, че силно чувствената му природа може да се окаже оръжие, насочено срещу самия него.
В съня Ариана идеално пасваше на неговата чувственост.
Ако е било сън…
Саймън се измъчваше от факта, че не може да разграничи истината от магията, тъй като вярваше само в нещата, които могат да се претеглят, премерят и преброят. Трябваше да знае дали Ариана е студена, както изглежда, или топла както в съня.
Ние вкусихме един от друг.
— Не се тревожи за прислужницата си — рече Саймън, заровил лице в ароматната влага на Арианината коса. — Тя е най-топлият човек в този нещастен лагер.
— Но…
— Чуваш ли Бланш да се оплаква? — прекъсна я Саймън.
Ариана премига.
— Чувам само смях.
— Значи трябва да е напълно задоволена. За разлика от теб, Бланш винаги се оплаква, когато нещата не са по вкуса й. Трябвало е да се роди кралица.
— Да.
Ариана отново въздъхна и с нежелание се сгуши в топлината на Саймън. Безкрайните оплаквания на Бланш бяха превърнали последните три дни от пътуването им в изпитание за всички, но най-вече за Ариана, за която се предполагаше, че Бланш трябва да се грижи, А често пъти ставаше точно обратното.
— Много мило от страна на мъжете, че се грижат Бланш да е на топло — рече след малко Ариана. — Сигурно им е доста неудобно.
Саймън издаде някакъв звук, който би могъл да бъде сподавен смях или въпрос без думи.
— Как така? — попита внимателно той.
— Дрехите на Бланш бяха по-мокри дори от моите — обясни Ариана. — От влагата сигурно съвсем са залепнали за нея.
— Мисля, че не.
— Не?
— Не. Когато я видях, беше съвсем гола.
Ариана рязко седна, като едва не се удари в брадичката на Саймън.
— Защо си гледал голата ми прислужница?
Пламъчето в очите й бе съпроводено с троснат тон. Дамата не бе доволна.
Саймън се усмихна лениво, сгрят от огънчето в очите на съпругата си.
— Опознал ли си тялото на Бланш? — попита Ариана.
Саймън повдигна вежди.
— Кога бих могъл да го направя?
— Докато бях болна.
— Не е така, славейче. Между къпането, втриването на балсам, превръзките и приспиването ти, едва ми оставаше време да ям, камо ли да лудувам с непривлекателни момичета.
Ариана отвори уста, после я затвори.
— Непривлекателни ли? — попита тихо тя след миг.
— Да.
— Тя има коса с цвета на мед и сини очи като яйце на червеношийка — изтъкна Ариана.
— Предпочитам коса с цвета на нощ и очи, пред които аметистите бледнеят.
Ариана погледна Саймън в тъмните очи и се почуди как е могла да ги смята за мрачни и неумолими. Те бяха изключително красиви.
— Сигурен ли си, че Бланш не ти харесва? — попита Ариана. — Тя е… сърдечна с мъжете.
— Като всяка хрътка.
Ариана се засмя, сетне прислони глава към рамото му и продължи да се смее, докато остана без дъх.
През Саймън премина вълна на удовлетворение, когато усети пълното отпускане на тялото й до своето. Тя не се бе държала толкова естествено с него, откакто се бе събудила от целебния сън.
Това му даде надежда и разпали кръвта му.
Той леко се размърда и притегли Ариана още по-близо. Както винаги тялото му реагира на присъствието й, като стана по-чувствително, по-напрегнато. Самото й ухание ускоряваше пулса му. Той вече бе изпънат като струна на арфа.