Саймън се чудеше какво ли ще направи Ариана, като открие възбудата му. Навярно от целебния унес бе останало нещо дълбоко в нея, така че да не се отдръпне от нежелание и студенина.
— Топло ли ти е? — попита Ариана.
— Там, където ме докосваш, ми е достатъчно топло.
За миг Ариана помисли върху това.
— Не мога да покрия гърба ти — рече сериозно тя, — а и едва покривам половината ти гръд.
— Мантията покрива гърба ми.
— А отпред?
— Можеш да ме поразтъркаш с ръце.
Ариана повдигна длани, за да втрие топлина в кожата на Саймън, но откри, че позата й напряко на скута му затруднява масажа. Тя се извъртя, като се опита да заеме по-удобна поза.
Саймън бързо пое дъх, когато меките задни части на Ариана се раздвижиха върху втвърдената му плът.
— Съжалявам — рече тихо Ариана — Както съм седнала, мога да те достигна само с една ръка.
Простият разум казваше на Саймън да не прави това, което се канеше, но съблазънта бе прекалено силна.
— Дай на мен — промърмори той.
Ариана издаде сепнат звук, когато Саймън я обви с ръце, повдигна я и в същия момент бързо я завъртя. Когато отново седна, откри, че го е възседнала.
— Удобно ли е? — попита той.
— Ъъъ…
— Мисли за мен като за коня си.
Ариана прехапа устни, за да прикрие нервната си усмивка. Онази част от нея, която бе все още свързана с вериги към кошмара, крещеше, че не с в безопасност. А тази част, която бе позната оздравителната магия на балсама и гальовните ръце на Саймън, бе повече от готова да се поддаде на чувствената примамка.
— Ъъъ… липсва ти седло — изтъкна Ариана.
— Облечен съм с кожа, все едно, че е седлото ти.
— Но къде са стремената, да ме държат изправена?
В тона на Ариана надделяваше веселостта, а не нежеланието. Това ускоряваше пулса на Саймън и още повече напрягаше плътта му под кожените бричове.
— Няма да ти позволя да паднеш — рече Саймън, сетне нежно додаде — и обещавам да внимавам за ръцете ти, които държат поводите.
Когато осъзна какво иска да каже Саймън, очите на Ариана се разшириха.
— Саймън?
— Имах възможността да разуча тялото ти, докато се грижих за теб — прошепна той. — Сега, когато си вече добре, ще се погрижиш ли поне малко за мен?
— Аз… — гласът на Ариана секна.
Ръцете, които постави върху гърдите на Саймън, бяха студени и трепереха от страх и копнеж.
— Толкова ли съм отблъскваш за теб? — попита равно той.
— Не! Само дето…
Саймън зачака, стиснал челюсти в желанието си да получи поне една, съзнателно дадена ласка от жена си.
— … съм нервна — призна шепнешком Ариана. Ръцете й се задвижиха от гърдите на Саймън към ръцете му. — А ти си толкова едър — додаде тя тихо.
Като се усмихна малко жестоко, Саймън започна да се бори срещу нуждата да се зарови в мекото място, което сега бе отворено за него между широко разтворените бедра на Ариана.
— Дънкан и Доминик са по-едри от мен — припомни Саймън тихо и разумно.
— Можеш да ме прекършиш на две.
— По-скоро бих приготвил ястие от теб. И ти — от мен.
Ариана затаи дъх, като усети странен трепет, които пролази по цялото й тяло.
Саймън усети как потръпна жена му и изруга наум.
— Не разбра какво исках да ти кажа — прошепна той. — В подобно ястие няма да има болка. Ще усетиш само удоволствие.
— Рекъл вълка на агнето.
Учуден, Саймън се изсмя. Ариана се усмихна внимателно.
— Къде е балсамът? — попита тя.
Саймън примигна.
— Балсамът ли?
— Целебният балсам. Ако трябва да те изуча така, както ти си ме изучил.
Когато си спомни как бе изучил Ариана онази последна нощ, преди да се събуди, Саймън помисли, че ще се пръсне.
Тя не знае какво говори. Не може да е била будна. Възможно ли е?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
От възможността Ариана да е споделила съня му кръвта на Саймън кипна във вените така, че се побоя да заговори. С една ръка той поопипа по покривалото на импровизираното легло за бродираната чантичка с лекарства, която му бе дала Касандра. Пръстите му бързо откриха познатото бурканче с балсама.
— Ето — рече дрезгаво Саймън, като протегна ръка към Ариана. — Използвай го.
Ариана отвори бурканчето и потопи два пръста в балсама.
— Каква чудесна миризма — промълви тя.
— Мирише на теб. Изгряваща луна, рози и далечна буря.
Ариана леко се усмихна и тръсна глава.
— Аз не мириша така.
— Ти миришеш по-хубаво, отколкото мога да опиша. Мога да се къпя в уханието ти.
Погледът на Саймън накара Ариана да се опомни, след което я обзе нервност.