— Това отвращава ли те? — прошепна той.
— Не.
Ариана издаде някакъв накъсан звук, когато езикът и зъбите на Саймън загалиха ухото й. Тя замаяно осъзна, че ръцете й са върху неговите, че я гали по гърдите и я възбужда, докато почервенява от желание.
Сетне Саймън наведе глава и загали всяка една от розовите пъпки с език. Аметистовата материя сякаш засилваше, вместо да намали чувствеността на целувката.
— Страхуваш ли се? — прошепна Саймън.
— Да. Не… не знам. Чувствам се като пъпка при първото докосване на слънцето. Зачервена и трепереща на ръба на… нещо.
Саймън пое дълбоко дъх и се изправи, докато успя да види лицето на Ариана. Очите му бяха и замъглени, и страстни, хванати като нея между кошмара и съня.
— Още какво сънува? — попита Саймън. — Разкажи ми, славейче.
— Не мога! — прошепна Ариана.
Тя се изчерви толкова силно, че горещината й проникна към Саймън през тънката материя, с която бе облечена.
— Тогава ми покажи — каза Саймън, като се усмихна до ухото на Ариана.
Тя поклати глава.
— Ще те шокира.
— Ако припадна, донеси ми вино.
Мисълта, че е способна да повали само с думи мъжа, чието тяло се свиваше в ръцете й, обезоръжи Ариана. Тя взе още малко балсам и възобнови втриването му в тялото на Саймън.
Когато прокара пръсти по зърната му, той леко изстена. Тя повтори ласката, която я вълнуваше с усещането за властта, която има над него.
— Разкажи ми съня си — рече дрезгаво Саймън.
— Изкушаваш ме, господарю.
— Как бих могъл? Твоята ръка държи поводите, не моята. Изкуши ме, славейче. Сподели с мен съня, който те кара да се изчервяваш като зората.
Саймън леко подръпна зърната на Ариана, които щръкнаха жадно между пръстите му. Отново усети топлината на кръвта, която препускаше от гърдите към челото й. Бавно освободи зърната й от чувствения плен.
Ариана въздъхна и наклони чело към рамото на Саймън. Върховете на гърдите й се опряха о неговите.
— В моя сън… прошепна Ариана.
— Да? — окуражи я той.
— Не мога да го кажа.
— Тогава ми го покажи.
— На твоето тяло ли? — попита Ариана.
— По-лесно ли ще ти бъде?
— Не знам. Саймън…
— Да?
— Ще ти бъде ли неприятно да те докосвам?
— Ти ли? Никога.
— Искам да кажа… — Ариана пое бързо дъх, събра смелост и прокара ръце надолу по тялото на Саймън. — Тук.
— О, Господи! — промълви Саймън през стиснати зъби.
Ариана отдръпна ръцете си.
— Съжалявам — рече тя нещастно. — Предупредих те, че ще се отвратиш, но ти не ме послуша.
Саймън изсумтя.
— Ти не ме разбра.
— Не, ти си този, който не разбра.
Саймън доближи чело до нейното.
— Пак, славейче.
— Какво?
— Докосни ме пак.
— Там ли?
— Да.
— Сигурен ли си?
— Кълна се във всички светии. Да!
Ръцете на Ариана се плъзнаха колебливо към кръста на Саймън, сетне се спуснаха по корема му към една точка между краката. Палците й се плъзнаха обратно нагоре, проследявайки плътта, която се подаваше над колана на кожените му бричове.
— Много си твърд! — прошепна Ариана.
— Откъде знаеш? — попита дрезгаво Саймън. — Докосването ти е леко като пеперуда.
Когато Ариана отново прокара ръце по него, той изстена и се задвижи нетърпеливо в дланите й.
Обзе я страх и предупреждението от един урок, който бе научила, плащайки висока цена. Мъжът, обзет от лъст, е звяр.
— Саймън? — прошепна тя.
— Отново, славейче. Или те… отвращавам?
Ариана си пое дъх, сетне отново, а сънят и кошмарът се бореха в нея. Саймън не изглеждаше нито обезумял, нито брутален. Но и Хубавият Джефри не бе изглеждал така до последната нощ, когато я бе изнасилил и съсипал в очите на църквата и семейството й.
Мили Боже, какво да направя? Противно на разума и цялата минала болка копнея да стана истинска съпруга на Саймън.
Но в мига, в който стане това, той ще ме намрази както баща ми. Курва. Разпусната жена. Вещица.
— Ариана?
— Не ме отвращаваш, но съм уплашена.
— От какво?
Кипящите мисли в ума на Ариана бяха прекалено сложни, за да се изяснят. Затова тя избра най-простата истина.
— Страхувам се от това — каза тя, като прокара пръсти по възбудената плът на Саймън. — Създадено да разкъсва жената.
— Не е така. Създаден е да доставя удоволствие на жената.
— Не съм чувала никоя жена да го описва така — рече мрачно Ариана.
Саймън би спорил, но нейното докосване така бе изопнало цялото му тяло от силното желание, че бе болезнено.
— Втрий в мен балсам — рече тихо и дрезгаво той. — Ще ми помогне, а и ти ще научиш, че не всички мъже са зли зверове.
Саймън пое долната устна на Ариана между зъбите си, лекичко я захапа и прокара по нея език. Тя издаде лек звук и потрепери. Но се наведе към него.