— Докосвай ме — прошепна Саймън. — Изучавай ме, твоите ръце държат поводите, а не моите. Този път.
Дори самата Ариана не можеше да прецени дали от страх или от възбуда треперят ръцете й, когато отново ги спусна надолу по тялото на Саймън. След няколко колебливи погалвания тя натисна по-силно.
Продължи да го прави, любопитна за извивките на изненадващата мъжественост на Саймън. Тя го погали по цялата дължина няколко пъти, преди да се върне към възбудената плът, която се бе подала от бричовете му.
— Толкова е гладък — промълви Ариана, като го пое в ръка. — Не съм очакват това от нещо толкова твърдо. Тук чувствително ли е?
— Мили Боже — изсъска Саймън. — Боли ме.
Ариана изстина.
— Не исках да те наранявам. Наистина. Аз…
— Можеш да ме излекуваш — прекъсна я гой набързо.
— Как?
— Бричовете ми са много стегнати. Развържи ги.
Няколко мига Ариана гледа Саймън в черните страстни очи. С разтреперани пръсти тя направи това, което той искаше — разхлаби връзките, докато между дланите й се появи членът му, твърд и възбуден в пялата си дължина. Тя го загали нежно.
— Така по-добре ли е? — попита нетърпеливо Ариана.
Саймън изстена и цялото му тяло се обля в пот.
На светлината на огъня лицето му изглеждаше изпънато от болка.
— Наистина ли те боли толкова много? — прошепна Ариана разтърсена.
— Господи!
— Балсамът ще помогне ли?
Саймън потрепери.
— Да, Господи, да — рече той през зъби. — Излекувай ме, славейче!
Уханието на балсама се надигна от възбудената плът на Саймън, когато Ариана го нанесе.
— Някой ден и аз ще те галя така — рече дрезгаво Саймън.
— Моята форма е различна от твоята.
— Да. Ти си по-нежна от всяко листенце, създадено от Господ. Цветето на твоята женственост представлява нежност, която надминава всички представи — прошепна Саймън. — Копнея да галя това нежно място, да го вкусвам, да се къпя в знойните фонтани на желанието ти и да окъпвам и теб в моята страст.
Думите на Саймън шибнаха Ариана с огнен камшик, зачервиха кожата й и я оставиха без дъх. Ръцете й се плъзнаха още по-надолу и непознати усещания накараха пялото й тяло да затрепери. Пръстите й намериха изопнатите, болезнени сфери, които държаха в себе си неродени поколения. С любов и любопитство Ариана опипваше толкова различната плът на Саймън.
Той наблюдаваше лицето й през присвитите си очи. Среднощният воал на косите й му пречеше да го вижда добре. Пламъците от мангала изпращаха повече сенки, отколкото светлини по лицето на Ариана. Саймън не можеше да реши дали тя е обхваната от страст или е студена, а може би просто… изпълняваше дълга си.
Той затвори очи и престанала си задава неразрешими въпроси. Всичко, което имаше значение за него, бе тук, сега и той гореше в пламъци.
— Пръстите ти са като огнени езици — прошепна Саймън и потрепери. — Ближат ме целия и ме изгарят. Мили Боже, направо ме убиваш!
— Не — прошепна Ариана, сепната от напрежението в гласа му — Исках да излекувам болката ти, а не да я засилвам.
— Излекувай ме тогава.
— Може ли да се направи без… — гласът й секна.
О, боже, колко лошо е че Джефри ме научи да се страхувам от това, на което се наслаждават другите жени. Но далеч по-лош е, че ми отне девствеността, която трябваше да е моят дар за Саймън.
Не мога да понеса отвращението в очите на Саймън.
Както и в очите на баща ми.
И в очите на свещеника.
Да ме ненавижда и да вярва, че съм разпусната, а не невинна.
Как е възможно Саймън да вярва в друго? Като ме види човек как се държа с него, как го докосвам, галя и не искам нищо друго освен да съм близо и още по-близо до него.
Той ме привлича, но не със силата си. Не ме държи безпомощна в капана на мъжката си мощ така, че да не мога да избягам.
— Дали може да се направи без съвкупление ли? — попита Саймън, когато Ариана не проговори. — За това ли питаш?
— Да — прошепна тя.
— Да, може. Не е толкова хубаво, но пак е по-добре от нищо.
Думите на Саймън не казаха почти нищо на Ариана. Тя разбра единствено това, че има нещо, което може да направи, за да облекчи напрежението в твърдото му горещо тяло.
— Кажи ми как — пришпори го Ариана. — Нека те излекувам.
Саймън отговори, като сложи ръце върху нейните и започна да я учи как да го гали и как да го държи, кога да го измъчва и кога да спре.
Внезапно Ариана усети как той се разтърсва от конвулсии, чу неговия накъсан стон и усети нещо да се разлива по пръстите й, нещо като сребриста кръв. Тя погледна надолу, но видя само мантията му и нещо тъмно, което бе тялото му.