Този свеж мирис радваше и Ариана. Дори след като бе прекарала почти десет дни в крепостта, тръстиковите постелки по пода продължаваха непрестанно да я изненадват с уханието си. Тя поемаше дълбоко дъх, сетне още веднъж, като вдишваше сложната игра на ароматите.
Пръстите й танцуваха върху арфата, докато се опитваше да намери музика, подходяща за атмосферата на тази стая, която бе мъжка по размери и украса, но въпреки това ухаеше на дамска градина.
Откъслечните звуци, които изтръгваше Ариана от арфата си, се превръщаха бавно в акорди. Мелодията се издигаше и извиваше, сякаш две същества — мъжко и женско, танцуваха и се преплитаха, силни и щастливи от своя съюз…
Когато Ариана спря, за да се наслади отново на красотата на дневната, чу ромон на звънчета да се приближава от голямата зала долу.
Ариана се обърна и стана на крака, тъй като знаеше, че Мег ще влезе в стаята. Само господарката на Блакторн носеше златни звънчета с медени гласове.
— Добро утро, лейди Маргарет — рече Ариана.
— Добро утро — отвърна Мег. — Добре ли спа?
Устните на Ариана бавно се разтеглиха в извивка, която бе прекалено тъжна, за да е усмивка.
— Да — отвърна тихо.
Това, което Ариана премълча, бе, че с всяка изминала нощ й бе все по-трудно да спи. По време на пътуването тя бе споделяла постелята със Саймън както от необходимост, така и поради особеното желание от негова страна. Но тук, в крепостта Блакторн, Ариана бе предполагала, че ще й дадат отделна спалня, тъй като бе съвсем ясно, че Саймън няма намерение да консумира своя брак.
В крепостта обаче нямаше достатъчно стаи, за да се отделят две за брачната двойка. На Ариана и Саймън дадоха стая близо до банята. Това беше спалнята на Мег отпреди брака й с Доминик. Останалите помещения на етажа не се обитаваха, тъй като се ремонтираха за бъдещите деца в крепостта.
Саймън можеше да спи в бараките заедно с останалите войници, но там също бе претъпкано. Доминик събираше рицари, завърнати се от Свещената война, както и войници, оръженосци, коняри и прислуга, необходими за обслужването на нарастващия брой хора, живеещи в крепостта.
Макар да разбираше, че потребността налага да споделя спалнята със съпруга си, Ариана се затрудняваше да спи до един мъж, чийто дъх възпламеняваше цялото й тяло. Мъж, чиято пламенна чувственост идваше в сънищата й и я възпламеняваше. Мъж, в чиято сдържаност вярваше. Мъж, когото котките от крепостта обичаха много и чиято котешка грация ускоряваше пулса й.
Но не от страх.
Как мога да се страхувам от човек, чиято желязна броня служи за стълба на котенцата?
Отговорът бе толкова бърз, колкото и неизбежен.
Страхувам се от това, което ще се случи, когато Саймън открие, че не съм девствена, а съм момиче, от което се е възползвал грубо един безчестен рицар.
Дали най-сетне ще намеря смъртта, която търсех някога?
Някога, но вече не. Сега романтичните възможности на живота привличаха Ариана.
Докато бе лежала в целебния унес на благовонния балсам, голяма част от отровата на изнасилването й някак се бе оцедила, като бе отстъпила място на друг вид лечение. Сега кошмарите рядко спохождаха Ариана, освен ако по някакъв повод не се налагаше да се въздържа.
Както бе станало, когато седеше в скута на Саймън.
Устата на Ариана се изви още по-надолу, когато си спомни как бе извикала и ухапала Саймън по ръката. Гордостта и гневът му при нейния отказ — както и обидата — бяха почти осезаеми.
Той нямаше как да знае, че тя отблъскваше миналия кошмар, а не самия него.
Трябва да му кажа. Скоро.
Тази нощ ли?
Ариана потръпна при мисълта за това как би реагирал Саймън. Той заслужаваше повече от невеста, обезчестена от жесток рицар.
Също както и самата Ариана заслужаваше повече от изнасилване и предателство от мъжете, които трябваше да я уважават и защитават.
Не мога да му кажа. Още не.
Не тази вечер.
Ако Саймън някога има възможността да ме опознае по-добре, навярно ще повярва, че е било изнасилване, а не съблазняване. Но собственият ми баща не ми повярва.
— Лейди Ариана? — рече тихо Мег. — Седни. Много си бледа.
Ариана изправи рамене и въздъхна. Пръстите й неспокойно се задвижиха но струните на арфата.
— Добре съм — каза неутрално Ариана. — Лекарствата, които сте използвали двете с Касандра, ме излекуваха.