— Не напълно.
— Какво имаш предвид?
— Като слушам музиката ти… — додаде Мег — … тя е по-мрачна дори от очите на Саймън.
— Предадена съм от собствената си арфа.
Ариана искаше думите да прозвучат леко, но те прозвучаха като мрачно изявление.
— Мъжете все още ли са на лов? — побърза да попита тя.
— Не, току-що се върнахме.
Ариана бавно осъзна, че не бяха я събудили призори, за да отиде на лов, докато Мег беше отишла.
Това не би трябвало да я обиди, но стана точно така.
— Саймън каза, че не си спала добре и не бива да те безпокоим — рече Мег.
— Успешен ли беше ловът? — попита любезно Ариана.
Да. Соколът-скитник на Доминик свали достатъчно водни птици, за да си направим пир. Соколът на Саймън се справи също добре. Получиха толкова много месо от плячката, че накрая едва летяха.
Ариана се насили да се усмихне.
— Скайланс е чудесен сокол, заслужава Саймън във всяко отношение.
Тонът на Ариана казваше много повече, например, че други неща — като съпругата му, да речем — не го заслужават напълно.
Зелените очи на Мег се разшириха. Тя видя Ариана с Глендруидовите си очи и това, което видя, бе обезпокоително: Ариана наистина чувстваше, че Саймън е бил измамен в брачната сделка.
Колкото до Саймън… Мег нямаше нужда от Глендруидови очи, за да разбере, че той е като дива котка, която са затворили в клетка и я измъчват, докато тя накрая унищожи всичко около себе си.
— Лейди Ариана, има ли нещо, с което да мога да ти услужа? — попита Мег.
Ариана погледна Мег с любопитство.
— Аз трябва да ти служа — отвърна тя. — Ти си господарката на крепостта, ти очакваш дете. Аз съм само гостенка.
— Не! — реакцията на Мег бе незабавна и откровена. — Ти и бракът ти със Саймън са много важни за крепостта Блакторн и Спорните земи.
Ариана кимна мълчаливо, докато пръстите й безцелно се плъзгаха по струните на арфата.
— Без твоя брак войната отново би се впила в живота на моите хора — рече нетърпеливо Мег.
Ариана кимна отново.
— Въпреки това се боя, че за теб и Саймън не е достатъчно да сте съединени пред Бога и хората — рече Мег с напрегнат глас. — Сънувах Глендруидови сънища.
Ариана притихна.
— За какво?
— За две половини, които отказват да се слеят в едно цяло. За гняв. За предателство. За гарвани, които кълват очите на нероденото ми бебе.
Шокирана. Ариана изохка. Гърлото й пресъхна пред протестите и въпросите, които бяха безсмислени. Не можеше да каже нищо, което да промени сънищата на Мег.
— Какво трябва да направя? — попита тя. Гласът й бе сух, болезнен, като шепот.
— Излекувай болката, която се намира между теб и Саймън — рече направо Мег. — Вие сте двете опърничави половини, които заплашват целостта на крепостта Блакторн и Спорните земи.
— А Саймън? — тросна се Ариана. — Няма ли и той участие в лечението?
Плътните устни на Мег се превърнаха в една груба линия.
— Саймън казва, че е направил всичко, на което е способен. И аз му вярвам.
Ариана сведе поглед към арфата си и не каза нищо.
— Познавам брата на моя съпруг — рече равно Мег. — Саймън е горд, упорит и избухлив. Той също така е и най-верният човек, съществувал някога. Доминик владее верността на Саймън.
— Да — прошепна Ариана. — Да си благословен с такава вярност…
Тя не можа да довърши. Със затворени очи, като се страхуваше дори да диша. Ариана очакваше да щракне капанът около нея.
Отново.
— Ако имаше нещо, което да направи за доброто на брат си, Саймън щеше да го направи — рече просто Мег.
Ариана кимна, като се бореше с ненадейната буца, събрала се в гърлото й при мисълта за верността на Саймън. С всеки удар на сърнето й напрежението в гърлото й се засилваше, докато не й се стори, че ще изкрещи. Сякаш вътре в нея гореше скръбта и чакаше сълзите да я охладят.
Но това бе невъзможно.
Ариана не беше плакала, откакто бе паднала в жестокия капан на кошмара. И сега нямаше да плаче. Със сълзи жената не може да постигне нищо, освен да призове презрението на свещеници, бащи и нечестни радари.
— И така, причината твоят брак да представлява по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед, е у теб, а не у Саймън.
— Да — прошепна Ариана.
Мег чакаше.
Мълчанието се разрастваше, докато изпълни стаята до задушаване.
— Отново те питам, лейди Ариана, как мога да ти помогна?
Това беше по-скоро заповед, отколкото молба.
— Можеш ли да промениш природата на мъжа, жената и предателството? — попита Ариана.
— Не.
— Значи няма какво да се направи, за да се подобри бракът на Саймън.
— Той е и твой брак — посочи ясно Мег.
— Да.
— Нощем лежиш със Саймън, но въпреки това между двама ви има разстояние, което е по-голямо от разстоянието между Спорните земи и Свещената земя.