Ариана изгледа Мег косо.
— Не е нужна особена проницателност, за да се види отчуждението между теб и съпруга ти. Хората в крепостта не говорят за нищо друго — рече направо Мег. — Какво има, за Бога?
— Нищо, което да може да се оправи.
Мег премига.
— Какво искаш да кажеш? Говори направо.
— Ти искаш да излекуваш един болен брак със сексуално съвкупление — рече точно Ариана. — Аз ти казвам, че подобно „лечение“ ще доведе до самото бедствие, което искаш да избегнеш.
Настъпи тишина, докато Мег се опитваше да разбере ненадейните думи на Ариана.
— Май не те разбирам — рече внимателно Мег.
— Бъди благодарна. Аз разбирам всички жестоки страни на предателството. Подобно нещо е проклятие, което не бих пожелала и на Сатаната, камо ли на верния Саймън.
— Недей да ми подхвърляш думи — озъби се Мег. — Моето неродено дете е изложено на риск!
Сепната Ариана погледна към зелените очи на дребната жена. За първи път разбра, че лечителите от Глендруид притежават дивия устрем на пролет — само нещо толкова буйно би могло да гори през безжизнените дни на зимата, за да запали отново живота.
— Не исках да те обидя — рече тихо Ариана.
— Тогава ми кажи онова, което трябва да зная!
Ариана затвори уста и стисна студената гладка рамка на арфата.
— Кажи ми, магьоснице от Глендруид, можеш ли да вземеш едно счупено яйце и да го направиш цяло отново?
— Ти не си яйце — рече нетърпеливо Мег.
— Не, аз съм една робиня, прехвърлена първо на един, а сетне на друг мъж Аз съм пионка в мъжката игра на гордост и власт. Аз съм „твърдоглавата половинка“, която не може да бъде направена на цяла.
— Знае ли Саймън причината за твоето твърдоглавие?
— Не.
— Кажи му я.
— Ако знаеш какво е…
— Но не знам — прекъсна я Мег свирепо. — Кажи на Саймън. Той би преместил земята и небето, за да помогне на Доминик.
— Искаш прекалено много от Саймън. В това няма справедливост.
— Разбойниците не ги е грижа за справедливост, нито за крехкостта на плячката им. Нито пък за лечителите от Глендруид.
Преди Ариана да продължи да спори, тя чу Доминик и Саймън да минават през голямата зала, като се смеят и сравняват уменията на соколите си.
— Кажи му — каза Мег с глас, който достигна само до ушите на Ариана. — Иначе аз ще му го кажа.
— Сега ли? Не! Това е нещо лично!
— Такова нещо е и смъртта — тросна се Мег. — Давам ти време до утре, нито миг повече. Сънищата ми стават ужасни.
— Не мога. Трябва ми повече време.
— Трябва да го направиш. Няма повече време.
— Прекалено скоро е — прошепна Ариана.
— Не — отвърна равно Мег. — Боя се, че вече е прекалено късно.
Ариана видя твърдата решимост на Мег и разбра, че няма да може да избяга от заповедите на магьосницата.
Със свито сърце тя загледа как Саймън и Доминик влизат в господарската дневна. Двамата мъже миришеха на слънце, суха трева и студен, свеж въздух. Мантиите им се вееха и проблясваха при всяко движение на мускулестите им тела. На китките им, облечени в ръкавици, бяха застанали гордите, качулати соколи.
Като заповяда на сокола си да кацне на една пръчка зад големия му стол, Доминик погледна Мег, после Ариана. В този момент Ариана осъзна, че той е знаел за плановете на съпругата си да разговаря на четири очи с нея.
Нямаше съмнение, че Доминик също така знае какво е било разисквано.
Мисълта, че отчуждението между нея и съпруга й е извор на клюки както за господарите, така и за крепостните, едновременно обърка и ядоса Ариана.
Как ще се развържат злите езиците, когато се разбере, че съм донесла добра зестра и никаква чест в брачното ложе.
Горчивата мисъл не донесе утеха на Ариана. Тя щеше да бъде наказана, задето е изгубила девствеността си, макар да не я бе отдала доброволно.
— Добро утро, лейди Ариана — рече Доминик, като се усмихна. — Какви нежни звуци изтръгваш от арфата! Вярвам, че си добре в такова хубаво утро.
— Да, господарю. При твоето гостоприемство човек на може да желае нищо повече.
— Добре. Закуси ли?
— Да.
— Донесе ли ти Бланш последната клюка? — попита Доминик.
— Ъъъ, не.
— Носят се слухове, че баща ти е в Англия.
Пръстите на Ариана потрепнаха, като разпръснаха звуци като листа в тишината.
— Господарю, сигурен ли си? — попита Ариана.
Доминик прецени потреса на Ариана, изгледа косо Саймън и заговори отново:
— Сигурно е като всяка друга клюка — сви рамене той. — Саймън помисли, че сигурно си забравила да ни кажеш за намерението на твоя баща да те посети.