— Баща ми — ако наистина е той — се съобразява само със себе си.
— Въпросният благородник пътува с голяма свита. Така ли се движи баща ти? — попита Доминик.
— Баща ми не тръгва за никъде без партньорите си за лов, секс и забавления.
— И те ли са рицари?
— Те така се наричат.
— Ти не ги харесваш — рече Доминик.
Ариана сви рамене.
— Не харесвам никой, който прекарва по-голямата част си деня и цялата нощ почти мъртвопиян.
Доминик се обърна към Мег.
— Май ще трябва да се подготвим за неочакваната визита на барон Дьогер и рицарите му.
— За колко гости?
— Клюките твърдели, че са между двайсет и трийсет и пет, казва Свен — рече Саймън. — Той тръгна натам, за да се увери и в броя на хората, и в безопасността на лорда.
Мег се намръщи и започна наум да си прави списъци за това, което трябва да се свърши.
Саймън прати Скайланс на една пръчка близо до другия сокол. С небрежно кимване в посоката на Ариана той отиде до огъня, като смъкна ръкавицата си за лов в движение. Бялата кожена подплата на мантията му проблесна, когато само с едно небрежно завъртане я свали от раменете си.
У Ариана се появи неканен споменът за мига, в който Саймън я бе вдигнал от скута си, бе скочил на крака и метнал мантията около полуголото си тяло. Той се бе надвесил над нея, разгневен и отново възбуден въпреки скорошното си изпразване, а очите му бяха черни като най-студената нощ.
Саймън бе спазил обещанието си, дадено онази нощ. Не бе докоснал отново Ариана. Дори по най-небрежния начин.
Нито веднъж.
Дали всеки крепостен и всяка прислужница знаят, че съпругът ми спи на пода като селянин в конюшни, за да не ме докосне дори в съня си?
— Аз обмислях бъдещето на Саймън — рече Доминик.
Саймън вдигна остър поглед.
— Ти не каза нищо за това, докато бяхме на лов.
Усмихнат, Доминик не обърна внимание на брат си.
— Очевидно е, че с щедрата зестра на барон Дьогер и даровете на Дънкан ще можеш да поддържаш собствена крепост.
— Аз съм щастлив да ти служа — рече Саймън отчетливо.
— Поласкан съм. Но аз съм твой брат, преди да бъда твой господар и знам, че мечтата ти за бъдещето бе същата като моята — собствена земя, благородна съпруга и деца.
Под късата брада на Саймън челюстта му се сви, сякаш бе стиснал зъби.
— Имаш благородната съпруга — рече Доминик. — Децата са в ръцете на Бога, а земята е в моите ръце.
— Доминик — започна Саймън.
— Не, остави ме да говоря.
Макар усмивката на Доминик да бе сърдечна, сребърната глава на вълка, с която закопчаваше мантията си, проблесна, напомняйки за силата му.
— Имението Карлайл се намира отчасти в моите земи и отчасти в земи на Робърт, бащата на Ерик — рече Доминик. — С добрата воля на Ерик и Дънкан от Максуел, имението и земите около него са достатъчно сигурни. Засега.
Саймън застина, докато слушаше брат си.
— Но ако Ерик и баща му оспорят… — Доминик сви рамене. — Какво ще кажеш, Саймън?
— Ерик и Робърт не си приличат като всички други синове и бащи, които познавам.
— Мег? — попита Доминик.
— Саймън има право — съгласи се Мег. — Ерик е учен. А Робърт презира учените.
— Ерик вярва в стопанисването на земята и хората — каза Саймън. — Робърт вярва в събирането на данъци, докато всяко следващо новородено се превърне в проклятие вместо в благословия за крепостните.
Доминик погледна Ариана с мълчалив въпрос.
— Лейди Ариана? Имаш ли мнение?
— Ерик е воин — рече Ариана кратко. — Баща му е конспиратор. В Нормандия го наричаме Робърт Клюкарят.
Очите на Доминик се присвиха от ненадейния силен интерес към думите на Ариана.
— Робърт дори се е опитвал да сключва тайни съюзи с моя баща — додаде Ариана — противно на желанието на шотландския крал, английския крал и най-великия нормански барон.
— Баща ти съгласи ли се с тези съюзи? — попита остро Доминик.
Ариана спря, за да обмисли думите си.
— Клюкарят и моят баща се ухажват взаимно като паяци — рече накрая Ариана. — Всеки внимава да не попадне в лепкавата мрежа на другия.
Саймън се усмихна язвително.
— Сега разбирам защо ме ценят учените — каза Саймън. — Ерик знае, че омъжената по сметка Ариана ще осуети амбициите на Дьогер в Спорните земи.
— Какво смяташ, че ще стане между баща ти и Робърт? — попита Мег.
— Зависи от това, кой от двамата пръв ще постъпи необмислено — рече Ариана делово. — Зад гърбовете на двамата кралете също плетат сложни мрежи.
Доминик кимна почти разсеяно. Той обмисляше изказването на Саймън, че е „ценен“ от учените хора. Това обясняваше готовността на Ерик да стане съюзник на самия Глендруидски вълк, когото кралят на шотландците би помел веднага от Спорните земи, а и бащата на Ерик бе в голяма степен васал на шотландския крал.