— Ако бях мъж със земя и крепост, която се намира в Спорните земи между Шотландия и Англия — рече Ариана, — бих обучила войниците си в точност, с която свещениците бият камбаната на всеки час.
Доминик се засмя.
— Радвам се, че Саймън пожела да стане твой съпруг, лейди Ариана. Ти добре пасваш на неговата бързина.
Ариана се усмихна леко.
— Много си любезен, господарю.
— Да — рече язвително Саймън, — наистина си много любезен.
Доминик просто се усмихна като Глендруидски вълк.
— Думите на Ариана подсилват решението ми — каза той.
Саймън повдигна руси вежди и зачака.
— За да задържа имението Карлайл — започна Доминик, — се боях, че трябва да взема Мег от любимата й крепост Блакторн и да създам истинска крепост на мястото на къщата в Карлайл. Тогава тя би станала нашата главна резиденция.
Мег издаде тих звук, който бе бързо заглушен, но така или иначе, Доминик го чу. Той пристъпи напред и сложи ръка върху бузата на Мег.
— Бъди спокойна, соколче мое — рече той с нежност, която не показваше към никой друг. — Познавам особената ти връзка с хората от крепостта Блакторн и тяхната с теб.
— Ако е необходимо, аз мога да… — започна Мег.
— Не, не е необходимо — отвърна нежно Доминик. — Саймън ще се настани в Карлайл вместо мен. Зестрата на Ариана ще свърши работа, за да се плати укрепяването на крепостта срещу нападатели, рицари изменници и лакоми крале.
Доминик се обърна от съпругата си към Саймън.
— Ела, братко — рече той. — Нека всички отидем в оръжейната. Време е да прегледаме и изчислим богатството, което барон Дьогер ти е изпратил заедно с дъщеря си.
Саймън не се помръдна.
— Какво има? — попита Доминик. — Не се ли интересуваш от собствеността си?
— Давам ти ги — рече Саймън. — За Блакторн. За Мег. За сигурността на неродените ти деца. Тъй като е сигурно, че аз нямам да имам нито едно, за което да се грижа.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Доминик метна сребрист поглед към Мег, която тръсна глава.
— Господ ще реши колко деца ще имаш — рече Доминик. — А аз ще реша кой от моите рицари ще обитава и пази земята ми… без да ми дължи нищо освен верността на ценен съюзник.
Усмивката, с която Доминик погледна Саймън, накара Ариана почти да се просълзи. В този миг обичта на Доминик към брат му бе почти осезаема. Тя добре разбираше защо Саймън е толкова верен на такъв мъж, господар, брат и приятел, слети в едно.
— Имението Карлайл — рече Доминик — ще стане крепостта Карлайл. А ти, Саймън, ще бъдеш неин господар и единствен собственик на цялата земя наоколо.
Саймън издиша шумно.
— Щях да го направя по-рано, но нямах достатъчно богатство, за да го разделя между две крепости. Като съпруг на Ариана ти си почти толкова богат, колкото съм и аз.
— Прекалено много е — отвърна Саймън тихо. — Не го заслужавам.
Доминик се засмя и прегърна Саймън.
— Няма мъж на тази земя, който да го заслужава повече от теб, верни ми Саймън — каза Доминик.
— Но…
— Ако не беше събрал рицарите — каза Доминик, като прекъсна възраженията на брат си, — щях да умра в султанския затвор. Не е ли вярно?
— Това, което направих, е нищо! Ти ме откупи със собственото си тяло!
— Ако не беше ти, щях да се подготвям за война заради дъщерята на барон Дьогер.
— Да, но…
— Ела — каза Доминик и го хвана за ръка. — Нека преброим богатството на Дьогер и да прекараме остатъка от деня в съставяне на списъци за това, от което ще се нуждаеш, за да превърнеш Карлайл в сигурна и процъфтяваща крепост.
Като изглеждаше леко замаян, Саймън разреши на развеселения Доминик да го поведе към оръжейната. Усмихната, Мег очакваше Ариана да се присъедини към тях.
Тя остави внимателно арфата си на една масичка. Когато се обърна отново към Мег, светлината от близката лампа затанцува по дръжката на камата, обсипана със скъпоценни камъни, която носеше на колан, ниско около ханша си. На китката и шията й проблеснаха аметисти.
Двете жени бързо излязоха от дневната, а дългите им рокли прошумоляха по пода на крепостта.
Оръжейната беше близо до бараките, тъй като войниците пазеха и скъпите оръжия, и кладенеца, от който крепостта черпеше вода. В Блакторн оръжейната с нейната желязна врата и непробиваеми каменни стени служеше и за съкровищница. Там Силният Томас пазеше оръжията и богатствата.
Както се случваше често, наблизо беше и Мари — вдовицата на Рогоносеца Робърт. Томас беше нейният любимец сред рицарите, събрани в крепостта.