Той протегна ръка, за да я спре и да я обърне към себе си.
— И без рокля от злато — каза той — ти си принцеса. Аз те обичам и в тази рокля, която носиш. От нея все още се носи вонята на Звяра на Хаоса. Тя е изхабена, изпокъсана, парцалива и нацапана от мазнината на бекона, готвен край огъня. Затова искам да ми обещаеш, че никога няма да я използваш за парцал за бърсане на прах!
Тя се приближи и обви ръцете си около него. Той я притисна към себе си.
— Това ще бъде един хубав живот, Марк — прошепна тя. — С или без рокля от злато, животът ни ще бъде хубав.