— Наистина ли хвърлят ботуши?
— Да. Поне аз.
Той се прозя. Синините и натъртванията започваха да се обаждат. Като беше споменал ботуши, сви крака и започна да ги откопчава. Не беше се събувал от колко… четири дена.
— По-добре ли ще ти е, ако спя на верандата?
Фаун го погледна изпод чаршафите, които бе придърпала почти до брадичката си. Устните й бяха розови, по-бледи, отколкото му харесваше, но поне нямаха сивкав оттенък.
— Не — отвърна тя. — Не мисля.
— Добре. — Поредната прозявка. — Защото… аз пък не мисля… че ще успея да пропълзя през мармалада. Тук е по-меко. Аз ще легна от външната страна. — Просна се по очи. Трябваше да завърти глава, за да диша. Обърна се към Фаун, която предлагаше по-добра гледка, или поне това, което се виждаше над завивките. Тъмни къдрици, гладка кожа — поне където не беше насинена. Ухаеше безкрайно по-добре от него. И тия учудени кафяви очи…
— Мамо — измърмори той, — овцете са прибрани.
— Овце ли?
— Патрулна шега. — За фермери. Нямаше да й я каже. Никога. За щастие беше твърде уморен, за да говори. Повдигна се, за да угаси свещта, и отново се просна.
— Не схванах.
— Нищо. Лека нощ. — Замисли се за мекото тяло, разделено от неговото само от няколко завивки, но това продължи съвсем кратко.
Фаун се събуди през нощта, на дясната си страна, с лице към стената, и усети някаква тежест на гърдите си. Тежестта беше от лявата ръка на Даг, който явно спеше като пън, защото когато беше буден, обикновено я държеше плътно прибрана до тялото си. Брадичката му се опираше във врата й и тя усещаше бавното му дишане с косата си. Лежеше солидно между нея и вратата.
И каквото можеше да се появи през нея. Навън имаше ужасни неща. Разбойници, глинени, морящи твари. И все пак… дали високият мъж не беше най-страшен? Защото в края на деня разбойниците, глинените и тварите бяха мъртви, а той още ходеше. Или по-скоро куцаше. Как някой толкова плашещ я караше да се чувства в безопасност? Интересна гатанка.
Опитът й да се измъкне, без да го събуди, беше неуспешен. Последва лек спор в тъмното за предимствата на нощното гърне пред нужника (той спечели), смяната на кървавите парцали (отново спечели той) и за това къде ще спи той (трудно беше да се каже кой спечели, но в крайна сметка пак си легна при нея). Въпреки новия затоплен камък продължаващите спазми й попречиха да заспи преди него. Но успокояващото усещане от кльощавото му тяло, увито около нея, се погрижи да го настигне бързо.
Когато се събуди отново, вече беше ден и бе останала сама. Вчерашната агония беше намалена до тъпа болка в корема, но парцалите бяха подгизнали отново. Преди да се паникьоса, чу стъпки и свирукане откъм верандата. Досега не беше чувала Даг да си свирука, но нямаше кой друг да е. Той мина с навеждане през вратата и й се усмихна със златистите си очи.
Явно се бе мил на кладенеца, защото косата му беше мокра и по кожата му нямаше следи от кръв и мръсотия. Така контузиите му изглеждаха по-малко страшни. А и миришеше доста добре. Вчерашната миризма — въпреки че не беше лошо да знае къде се намира в тъмното — беше заменена от уханието на фермерския сапун, в който се долавяше дъх на мента и лавандула.
Беше без риза и носеше чисти сиви панталони, които не му бяха по мярка, защото ги бе вързал с въже. Подозираше, че са му доста къси, но не можеше да прецени, защото ги бе затъкнал в ботушите. Имаше неравномерен загар. Под ризата мургавата му кожа беше малко по-бледа, но не чак колкото нейната. Явно ходеше с дълги ръкави и през лятото. Натъртванията му бяха толкова многобройни, колкото и нейните. Но не беше толкова кльощав, колкото мислеше. Жилавите мускули се движеха с лекота под кожата.
— Добро утро, Искрице — поздрави той весело.
Първата задача бяха медицинските нужди и той се зае с такъв устрем, че я остави с усещането, че кървавите парцали са напредък, а не повод за ужас.
— Парцалите са добре. Важното е да няма постоянна струя. Нали се разбрахме, Искрице. Според мен, каквото и да е изтръгнала злината от теб, започва да зараства. Това е добре. Продължавай да лежиш.
Тя дремеше, докато той се размотаваше насам-натам. По някое време си сложи риза, малко тясна в раменете и с навити ръкави. Направи нов чай, както и храна. Остатъците от вчерашните питки и задушено свинско от избата. Принуди я да хапне и за нейно учудване не й прилоша, а веднага усети прилив на сили. Топлите камъни се сменяха редовно. След една по-дълга разходка Даг се върна с ягоди от градината и седна до нея, за да ги изядат заедно.