— Не знам защо патрулът ми се бави — каза той след известно време и се взря към хоризонта. — Мари не е от хората, които се губят по горите. Ако не се появят скоро, ще се наложи да погреба горките кучета сам. Вече започват да се разлагат.
— Кучета ли?
— Фермерските кучета. Вчера ги открих зад плевнята. Единствените, които са останали. Сигурно са умрели, като са защитавали хората. Мисля да ги заровя на сянка под дърветата. Предполагам, че това би им харесало.
Фаун прехапа устни и се зачуди защо от тези думи й се плаче, след като не бе проляла нито сълза за собственото си дете.
Той я погледна нерешително.
— Сред Езерняшките жени загуба като твоята би била повод за скръб, но пък те не са така самотни. Около тях ще има мъже, роднини и приятели. А пък ти си заклещена с мен. Ако искаш — Даг нервно наклони глава — да поплачеш, бъди сигурна, че няма да го сбъркам с липса на сила или кураж.
Фаун стисна устни и поклати глава.
— Трябва ли да плача?
— Не знам. Не познавам други фермерски жени.
— Не е въпрос в това да си фермер. — Тя протегна свитата си в юмрук ръка. — А в това да си глупав.
Даг замълча за момент, после каза:
— Често използваш тази дума. Кой ли те е обиждал толкова?
— Много хора. Защото наистина бях глупава. — Наведе поглед към скута си, ръцете й мачкаха нервно полата. — Странно, че съм готова да ти разкажа това. Може би защото не съм те виждала и няма да се срещнем отново. — Все пак този мъж бе изпрал кървавите й дрехи. До вчера щеше да потъне в земята от срам само при мисълта за това. Припомни си боя в пещерата, глинените… смъртоносния дъх на злината. В сравнение с това нейната глупава история не беше нищо.
Даг мълчеше. Чуваше се само стърженето на скакалците.
Фаун заговори тихо:
— Не исках да имам дете. Исках… исках нещо друго. А после бях уплашена и ядосана.
Предпазливо, сякаш беше излязъл на лов в гората, Даг каза:
— Фермерските обичаи не са като нашите. Чували сме много странни и невероятни неща. Семейството ти ли те прогони? — И се намръщи, макар че Фаун не беше сигурна защо.
Тя поклати глава.
— Не. Щяха да се погрижат за мен и детето, ако бях останала. Не им казах. Направо избягах.
Даг я погледна изненадано.
— От безопасно място? Не разбирам.
— Не мислех, че пътят ще е толкова опасен. Все пак онази жена от Гласфордж бе минала по него. Реших, че ще е честна замяна, аз за нея.
Даг присви устни и се загледа към пътя, след което попита съвсем тихо:
— Изнасилиха ли те?
— Не! — почти извика тя. — Поне за това не виня Съни Тъпия. Аз исках. Ако трябва да съм честна, всъщност аз го помолих.
Той повдигна вежди, но напрежението напусна раменете му.
— Нима това е проблем сред вас? На мен не ми се вижда нередно. Жената кани мъжа в шатрата си. Само дето вие си нямате шатри.
— Де да имаше шатра. Легло или каквото и да е. Случи се на сватбата на сестра му и накрая се озовахме зад плевнята. Криехме се в новото жито, което дори не беше достатъчно високо. Надявах се, че ще е романтично и щуро. Вместо това имаше насекоми и бързахме, за да не ни завари някой. Болеше, както очаквах, но не беше непоносимо. Просто си мислех… че ще има нещо повече. Получих това, което търсех, но не и това, което исках.
Той замислено потърка устните си.
— А какво искаше?
Фаун пое дъх и се замисли. Точно обратното на това, което бе правила вкъщи.
— Ами… Исках да знам. Това, което правят мъжете и жените, беше като стена между мен и порастването, въпреки че съм достатъчно голяма.
— Колко е достатъчно? — Даг наклони глава любопитно.
— Двадесет — отвърна тя предизвикателно.
— Аха — отвърна той и въпреки че успя да прикрие насмешката в гласа си, златистите му очи проблеснаха.
Тя щеше да се обиди, но блясъкът беше твърде красив, особено с леките бръчки. Тя махна с ръка и продължи:
— Беше като някаква тайна, която всички криеха от мен. Омръзна ми да съм най-младата и най-малката и да ме третират като дете. — Въздъхна. — А и бяхме малко пияни.
Замълча за миг и добави:
— Той каза, че момичето не може да забременее от първия път.
Даг се ококори.
— И ти му повярва?
— Казах, че бях глупава. Мислех, че хората са по-различни от добитъка. Предполагах, че Съни знае повече от мен. Едва ли можеше да е по-неосведомен. Никой не беше говорил с мен за тези неща. А и… толкова време се навивах за това, така че просто не исках да спра.