Това бе проработило, докато не стигна до края. Въпреки това тялото й постепенно се отпускаше.
— Твой ред е — заяви неочаквано Фаун.
— А?
Тя го сръчка с пръст в гърдите.
— Казах ти моето безсмислено нещо, сега ти ми кажи твоето.
— Да, така изглежда честно. Само че не мога да се сетя… — И изведнъж си спомни. „О“. Помълча известно време. — Не съм мислил за това от години. Има едно място, където се събирахме, и още го правим, всяко лято и есен. Езерото Хикори, на сто и петдесет мили северозападно оттук. Има много дървета и един вид водни лилии, чиито корени стават за ядене и затова ги отглеждаме. Един вид и Езерняците фермерстват, Искрице. Целият се мокриш, но е забавно, когато си дете и обичаш да плуваш. Може би някой ден ще ти… както и да е. Бях на осем или девет и ме бяха пратили с лодка да събирам бъз от островчетата. Не помня защо бях сам. Езерото е на кална почва и през повечето време е кафяво, но в страничните канали водата е бистра. Виждах чак до дъното, като през кристал от Гласфордж. Водните растения, преплетени едно в друго, като зелени пера. А на повърхността плуваха лилии, но не онези, които ставаха за ядене. Без да са посадени и без употреба, просто си растяха, вероятно отпреди да се появят Езерняците. Тъмнозелени, с червени ръбове и синкави нишки по подводната част. Цветовете им тъкмо се бяха разтворили, като слънчогледи, и бяха по-бели от всичко, което бях виждал. Листчетата потрепваха като крила на водни кончета и светеха от отразената във водата светлина. Сякаш имаше цветя в цветята. Трябваше да продължа, но седях в лодката и ги наблюдавах сигурно поне час. Гледах как водата и светлината танцуват радостно около тях. Не можех да откъсна очи. — Той преглътна сухо. — По-късно, на някои особено гадни места, споменът за тази гледка ме ободряваше.
Тя колебливо вдигна ръка и докосна лицето му с нещо като възхищение. Топъл пръст проследи влагата по бузата му.
— Защо плачеш?
Можеше да отговори по много начини. „Не плача. Долавям смущенията от твоята същност. Сигурно съм по-уморен, отколкото мислех“. Два от тези отговори дори бяха верни до известна степен. Вместо това каза цялата истина.
— Защото бях забравил за тях. — Отпусна устни на темето й, вдъхна аромата й. — А ти ме накара да си спомня.
— Боли ли?
— Не и в лошия смисъл, Искрице.
Тя се сгуши в него, притисна ухо в гърдите му.
Миризмата на тялото й му напомняше за окосена ливада и пресен хляб и се смесваше с топлината на мекото й тяло. Горната й устна бе влажна от следобедната жега. Започна да си мисли какво ли би било да оближе влагата и да усети вкуса на устата й. Тялото на младата жена изпълваше обятията му. Усети, че слабините му започват да се затоплят.
„Патрулен, ако имаш капчица останал мозък, трябва да я пуснеш. Веднага“. Не му беше нито мястото, нито времето. Нито пък с подходящия партньор. Беше разтворил твърде опасно усета си към нейната същност. Беше готов да седи прегърнат с нея още час, а това щеше да е грешка. Твърде неприятна. Пое си дъх и колебливо махна ръката си от раменете й. Тя простена разочаровано и примигна сънено.
— Става много горещо. По-добре да се погрижа за кучетата. — Ръката й се плъзна по ризата му и се дръпна, когато той се изправи. — Ти си полежи тук. Не ставай…
— Тогава ми донеси кошницата с шивашките пособия. Да зашия откъснатия ръкав на ризата ти, ако вече е изсъхнала. Не съм свикнала само да лежа и да не правя нищо.
— Това не е твоя работа.
— И къщата не е моя. Храната и мебелите също. — Фаун отметна къдриците от очите си.
— Искрице, те са ти задължени за злината. Както и всички останали.
Тя го изгледа твърдо и Даг се предаде.
— Добре. Но няма да подскачаш наоколо, докато съм с гръб, нали?
— Кървенето съвсем намаля. Може би скоро ще престане.
— Надявам се. — Той й кимна окуражително и отиде за кошницата.
Фаун изгледа Даг, който се скри зад плевнята, и се наведе над ризата. След като приключи с нея, си потърси друга лесна задача, която да й е по силите. Не искаше да се меси в работите на другата жена, но имаше няколко износени облекла, с които беше безопасно да опита. Например детската рокличка. Замисли се колко ли хора са живели тук и къде са отишли. Щеше да е странно, ако зашиваше дрехите на мъртвец.