Даг се появи след час. Спря пред кладенеца и махна мръсната си риза, за да се измие с кафявия сапун. Явно в тази жега погребването на кучетата бе особено неприятна работа. Не можеше да си представи как е успял да се справи с лопатата само с една ръка. Въпреки че пък извади вода с ведрото доста сръчно. Накрая потопи цялата си коса и после я изтръска като куче. Нямаше с какво да се обърше, но пък така поне щеше да му е прохладно. Фаун си представи как бърше гърба му и пръстите й се спускат по твърдите мускули. Даг не се бе възпротивил предишната вечер, когато бе измила ръката му, но това си беше подготовка за медицинските процедури. Харесваше ръката му, дългите пръсти с добре изрязани нокти и силата, която излъчваше.
Той седна на верандата и облече собствената си риза с усмивка, нави ръкавите. Слънцето вече се спускаше към короните на дърветата, където пътят изчезваше в гората.
— Гладна ли си, Искрице? Трябва да ядеш.
— Малко. — Тя остави шивашките принадлежности настрана. — Ти също. — Може би щеше да й позволи да седне на кухненската маса и да помогне в приготвянето на вечерята.
Даг внезапно се изправи и погледна към пътя. След миг кобилата в пасището също вдигна глава и наостри уши.
След няколко минути откъм дърветата се зададе цяла процесия. Четирима мъже, единият яздеше кон за оране, а останалите вървяха пеша; няколко крави в колона; седем-осем овце, подкарвани от високо момче с тояга.
— Явно някой се прибира — каза Даг. Очите му се присвиха, но от гората не излязоха повече фигури. — Проклятие. Няма патрулни.
Той спусна левия ръкав над чуканчето си, без да каже нищо повече. Фаун с известно притеснение забеляза, че десният все още е навит. Веселият вид бе изчезнал от лицето му и сега то отново изглеждаше навъсено и угрижено.
7.
Фермерите ги забелязаха и спряха. Старецът на коня остана назад. Момчето отвори вратата на пасището и започна да вкарва добитъка вътре. Първите няколко животни влязоха и веднага започнаха да пасат. Останалите бързо ги последваха. Тримата мъже тръгнаха бавно към къщата, стиснали инструментите си като оръжия: вила, мотика и нож за дране.
— Ако това са стопаните, значи са преживели доста лоши дни — каза Даг. Фаун не беше сигурна дали това е предупреждение, или просто наблюдение. — Стой спокойно, докато се уверят, че не съм заплаха.
— Нима биха си помислили подобно нещо? — Тя се подпря на стената и притисна завивката към себе си.
— Има подобни случаи. Бандити се представят за патрул. Обикновено не се занимаваме с простите разбойници, но ако хванем такива, не им прощаваме. Фермерите не винаги ни различават. Но предполагам, че с тези няма да имаме проблем, щом се успокоят.
Докато мъжете се приближаваха, Даг продължаваше да седи, но стойката му бе по-стегната. Вдигна дясната си ръка към слепоочието, което можеше да мине за поздрав или почесване, но в никакъв случай не излъчваше заплаха.
— Добър вечер.
Мъжете се приближиха бавно, готови да реагират при най-малката провокация. Най-възрастният, едър здравеняк с прошарена коса и вила в ръце, пристъпи напред. Видя Фаун и на лицето му се изписа учудване. Тя се усмихна и му махна с ръка.
— Здрасти — отвърна мъжът с хладна учтивост и опря дръжката на вилата в земята. — Кои сте вие и какво правите тук?
— Аз съм от патрула на Мари Редуинг. Повикаха ни от север преди два дни, за да помогнем с вашата моряща твар. Това е госпожица Соуфийлд. Тя беше отвлечена от пътя вчера, от тварта, която преследвах, и получи наранявания. Надявах се, че тук ще намеря помощ, но вие бяхте заминали. И то насилствено, според следите.
Според Фаун Даг прескочи доста от подробностите, но тя имаше правото да изясни само едно нещо.
— Блуфийлд. Фамилията ми е Блуфийлд.
Даг я изгледа с вдигнати вежди.
— Аха. Да де.
В опит да разведри обстановката Фаун се обърна към фермерите.
— Това е вашата къща, така ли?
— Аха — отвърна мъжът.
— Радвам се, че се прибирате. Всички добре ли са?
На лицата на мъжете се изписа облекчение.
— Аха — отвърна най-възрастният и добави: — Имахме късмет и никой не беше убит от тези… неща.
— Голям късмет — добави другият мъж, с кафява коса, който вероятно беше брат или братовчед на говорещия.
Най-младият имаше червеникава коса и лунички и се взираше в празния ръкав на Даг. Езернякът се стараеше да не му обръща внимание, но Фаун забеляза, че раменете му се стегнаха.