Остави я в единия ъгъл на стаята и подреди дрехите отгоре.
— Заповядай, Искрице.
— Благодаря, Даг — отвърна тя просто. По лицето му пробяга усмивка, като светлина над вода. Дали някой въобще благодареше на патрулите? Фаун вече започваше да се съмнява.
Даг кимна на Пети, пристъпи към леглото на Фаун и докосна челото й с длан.
— Топло е. — Премести ръка така, че да я пипне с вътрешността на китката. Фаун опита да улови пулса, както бе слушала сърцебиенето му, но нямаше успех. — Но поне нямаш треска.
Отдръпна се и стисна устни. Фаун си спомни как тези устни бяха дишали в косата й и изведнъж й се прииска целувка за лека нощ. Нима беше грешно? Намръщената Пети го правеше грешно някак си.
— Намери ли нещо отвън?
— Патрула го няма — въздъхна той. — Поне в радиус от няколко мили.
— Дали все още търсят от грешната страна на Гласфордж?
— Възможно е. Май ще вали. На запад се виждат светкавици. Малко ми е неприятно, че ще обикалят мокри из мрака и ще се притесняват за мен, докато аз имам подслон и съм в безопасност. После със сигурност ще ми проглушат ушите.
— Съжалявам.
— Не се притеснявай, Искрице. Следващия път ще е обратното. И тогава аз ще имам поводи да мрънкам. — Очите му проблеснаха по начин, който я караше да се смее.
— Наистина ли утре ще отидем в Гласфордж?
— Ще видим. Зависи как ще се чувстваш на сутринта.
— Тази нощ съм много по-добре. Кървенето вече е като при нормален цикъл.
— Искаш ли нагорещен камък?
— Мисля, че вече нямам нужда.
— Чудесно. Спи дълбоко.
Тя се усмихна срамежливо.
— Ще се опитам.
Ръката му направи леко движение към нея, но се върна.
— Лека нощ.
— Лека, Даг. И на теб приятни сънища.
Той кимна за последно и излезе. Фермерката го последва със свещта и затвори вратата. През прозореца за момент се мярна отблясък от светкавиците, които бе споменал Даг, но бяха твърде далеч и не се чуваше гръм. Фаун се извъртя на една страна и опита да изпълни пожеланието му.
— Изчакай малко — промърмори жената и понеже носеше единствената свещ, Даг я послуша. Тя мина покрай него и го поведе към кухнята. Там имаше друга свещ, а и пламъците на огнището не бяха изгаснали съвсем. Пейките и масата бяха разглобени и подредени до стената, а съдовете от вечерята бяха оставени до мивката заедно с няколко кофи вода.
Жената се огледа и въздъхна.
— Ще ги оправям на сутринта. — И въпреки думите си започна да прибира остатъците от храната и допълнителния хляб, който беше приготвила за закуска.
— Къде да легна, госпожо? — попита учтиво Даг. Очевидно не при Фаун. Мъчеше се да не мисли за уханието на косата и топлото й дишащо тяло в прегръдките му.
— Може да вземеш един от дюшеците, на които лежеше момичето, и да го сложиш където искаш.
— Мисля, на верандата. Така ще гледам за моите хора и ако някой се появи през нощта, няма да будим къщата. Ако почне да вали, ще се прибера в кухнята.
— Добре — съгласи се жената.
Даг погледна през прозореца и освободи усета си. Животните в пасището бяха спокойни, някои пасяха, други дремеха.
— Кобилата не е моя. Намерихме я при леговището на тварта и я взехме. Знаете ли на кого е?
— Не е от нашите — отвърна Пети.
— Не искам, когато стигнем в Гласфордж, някой да ми налети с обвинения за конекрадство.
— Мислех, че ви се полага заплащане за тварта. Можеш да си я поискаш.
— Имам си кон — сви рамене Даг. — Поне така се надявам. Ако никой не си я поиска, мисля, че се полага на госпожица Блуфийлд. Животното е кротко и здраво. Затова си мисля, че не е била бандитски кон, не и за дълго поне.
Пети спря и погледна към склада с храната.
— Госпожица Блуфийлд е приятно момиче.
— Да.
— Сигурно се чудиш как се е забъркала в това.
— Това не е моя работа, госпожо.
— Да, забелязах вече.
Какво? Че няма работа тук?
— С младите се случват бели — продължи тя. — На двадесет, а?
— Така казва.
— Ти не си на двадесет. — Тя клекна до огъня и го засипа с пепел.
— Не съм. От доста време.
— Можеше да вземеш коня и да отидеш при твоите хора тази нощ, ако толкова се тревожеше за тях. Момичето щеше да е добре тук. Щях да се грижа за нея, докато се оправи.
Точно такъв план имаше вчера. Но сега сякаш бе изминало страшно много време оттогава.
— Благодаря за предложението. Но й обещах, че ще я заведа в Гласфордж. Освен това искам Мари да я прегледа. Водачката на патрула ми ще разбере дали Фаун се възстановява нормално.
— Да, предполагах, че ще кажеш нещо такова. Не съм сляпа. — Тя въздъхна и се изправи срещу него със скръстени ръце. — А след това?