— Мари, запознай се с госпожица Фаун Блуфийлд. Искрице, това е водачът на моя патрул Мари Редуинг Хикори. Мари е личното й име. Редуинг е името на нашата шатра, а Хикори се казва главният ни лагер.
Фаун кимна учтиво, Мари не толкова.
— Ютау и Рази, също от нашия лагер — продължи Даг. Двамата я поздравиха приятелски. Ютау беше по-възрастен, нисък и носеше косата си на кок като Мари. Рази беше по-млад и висок, а косата му висеше на сплетена с червени и зелени ленти плитка почти до кръста.
— Поздравления за злината, Даг — каза Ютау. — Младите са ядосани, че пропуснаха първото си убийство. Предлагам да ги заведеш до леговището и да им покажеш как точно е станало.
Даг поклати глава с нещо между усмивка и намръщване.
— Не мисля, че ще им е от полза.
— Много гадно ли беше? — попита Мари сухо.
Забавлението изчезна от очите на Даг.
— Доста. Ето ви късата версия. Госпожица Блуфийлд беше отвлечена от пътя от двамата, които преследвах. Когато ги догоних до леговището, вече ме превъзхождаха значително. Забелязах, че злината и глинените направиха грешката да не обръщат внимание на госпожица Блуфийлд в суматохата. Затова й хвърлих моите споделящи ножове и тя заби единия в злината. Свали я. И спаси живота ми. И света, както обикновено.
— Успяла е да се доближи толкова до злина? — възкликна Рази с нещо между неверие и почуда. — Как?
Даг погледна Фаун за разрешение и отмести яката на роклята й. Пръстът му проследи местата, където вероятно бе останал отпечатък от дланта на злината. Въпреки че беше топло, тя потръпна.
— На косъм, Рази.
Двамата мъже свиха устни. Мари покри устата си с ръка. Фаун не беше виждала огледало от няколко дни. Как ли изглеждаха белезите?
— Злината я подцени — продължи Даг. — Вярвам, че вие няма да го направите. Ютау, ако искаш, можеш да повториш поздравленията си, този път на когото трябва.
Ютау бавно допря ръка до челото си и каза прегракнало:
— Госпожице Блуфийлд.
— Да — добави Рази, щом се отърси от объркването си.
— Патрулните си падат по тържествените церемонии — прошепна Даг в ухото на Фаун.
— Забелязвам — отвърна тя и той се подсмихна.
Мари разтри главата си.
— Ами цялата история, Даг? Дали въобще искам да я чуя?
Тъжният му поглед привлече вниманието й.
— Да. Колкото се може по-скоро. Но насаме. След това госпожица Блуфийлд трябва да си почине. — Той се обърна към Фаун. — Или искаш първо да поспиш?
— По-добре да поговорим.
— Добре. — Мари сложи длани на колената си и се огледа. — В моята стая?
— Става.
Мари се изправи.
— Ютау, ти будува цяла нощ. Вече си в почивка. Рази, хапни и отиди при другите. Кажи им, че намерихме Даг. По-точно, че сам се намери. — Двамата се изправиха и излязоха.
— Вземи си торбата — прошепна Даг на Фаун.
Стаята на Мари беше на третия етаж. Фаун усети, че се замайва по стълбите, и беше благодарна, че Даг я подкрепи. Беше стая с едно легло, но почти идентична с тази на Соун, чак до обичайната купчина багаж на пода. Даг махна на Фаун да изсипе торбата си на леглото и тя я развърза и я обърна.
Веждите на Мари се повдигнаха. Тя вдигна повредената приставка на Даг, сякаш държеше трупа на умряло животно.
— Сериозно е било. Вече разбирам защо не си отишъл да си прибереш лъка. Приставката за лъка поне здрава ли е?
— Почти. Ще заръчам да й направят по-здрави шевове.
— На твое място бих размислила. Кое предпочиташ да се скъса първо? Каишките или ръката ти?
— Имаш право. Ще накарам да я направят както преди.
— Е, може и по-добре. — Мари остави приставката, вдигна торбичката и я отвори. Лицето й стана тъжно.
— Това беше ножът с дара на Каунео, нали?
Даг кимна.
— Знам колко дълго го пазеше. Дано да си е струвало.
— Всичките са еднакви. — Той си пое дъх и махна на Фаун да седне.
Тя седна с кръстосани крака и придърпа полата под коленете си, гледаше двамата патрулни. Мари имаше златисти очи, също като Даг, макар че се долавяше и леко бронзов оттенък. Зачуди се дали наистина му е леля, или просто се бе пошегувал.
Мари остави торбичката.
— Мислиш ли да го заровиш заедно с останалите кости на чичо й? Или ще го изгорим тук?
— Не съм решил. Мисля засега да го задържа. — Даг си пое тежко дъх, взираше се в другия нож. — Сега стигаме до дългата история.
Мари седна и скръсти ръце, а Даг започна от нощното нападение над бандитския лагер. Разказът му беше сбит, но точен. Някои детайли сякаш бяха по-важни, но Фаун не можеше да разбере по какво ги подбира.
— Вярвам, че глиненият е отвлякъл госпожица Блуфийлд от пътя, защото е била бременна във втория месец. Отвличането от фермата е било по същата причина.