— Ще се оправиш. Ясно, че си пометнала неестествено, заради което е кървенето, но се изцеряваш достатъчно бързо. Освен това утробата ти не е гореща. В такива случаи треската е по-опасна от кръвоизлива. Ще ти останат някои белези, но това не би трябвало да ти попречи да имаш други деца. Така че в бъдеще внимавай повече, госпожице Блуфийлд.
— О! — Фаун въобще не бе помислила за плодовитостта си. — Това случва ли се и с други жени, след помятане?
— Понякога. Или пък след тежко раждане. Женските органи са деликатни. Понякога се чудя как изобщо работят, след като толкова неща могат да се объркат.
Фаун кимна и посегна да прибере ножа със синята дръжка, който все още лежеше на леглото.
— Е — попита Мари иронично, — кой е притежателят на другата половинка от зареждането? Някой фермерски негодник?
— Само аз. — Фаун стисна зъби. — Този негодник каза, че не искал да има нищо общо. Точно затова се махнах.
— Никога не съм разбирала фермерите.
— Сред Езерняците няма ли негодници?
— Ами… — Мари направи многозначителна пауза.
Фаун прочете надписите по костеното острие.
— Даг е искал да го забие в сърцето си един ден, нали? — Поне такова е било намерението на тази Каунео, знаеше го.
— Да.
Сега не можеше. Поне това беше успокоителна мисъл.
— И ти си имаш, нали?
— Някой трябва да дарява смърт. Патрулите разбират това най-добре.
— И Каунео ли е била патрулен?
— Даг не ти ли каза?
— Каза, че е жена, която умряла преди двадесет години, някъде на северозапад.
— Това е малко сбито дори за него. Не е моя работа да разказвам неговите истории, но ако ще пазиш този нож, фермерче, по-добре да знаеш откъде идва.
— Да — отвърна Фаун твърдо. — Омръзна ми да правя глупави грешки.
Мари я изгледа сякаш одобрително.
— Добре. Ще ти разкажа късата версия, както казва Даг. — Дълбокото поемане на дъх показваше, че историята няма да е много кратка.
— Каунео беше жената на Даг.
Фаун трепна, но не от изненада.
— Разбирам.
— Загина на Вълчи хребет.
— Не ми е споменавал за никакъв хребет. Каза само, че било лоша война. — Всъщност едва ли имаше добри войни със злините.
— Момиче, Даг не говори за Вълчи хребет с никого. Това е една от особеностите му, с които трябва да свикнеш. Лутлия е най-голямата и най-дивата провинция, с най-малко Езерняци, които да патрулират. Студени блата, гъсти гори и ужасни зими. Останалите провинции изпращат най-много млади патрулни там, но те никога не достигат.
— Каунео произхождаше от известен патрулен род — продължи Мари. — Много красива, всички я ухажвали. И един скромен млад водач на патрул от Изтока, който бил на втората си обиколка, спечелил сърцето й под носа на останалите. — В очите й се мярна гордост и Фаун разбра, че наистина му е леля. — Решил да остане. Двамата разменили обвързващи гривни, което ще рече, че са се оженили, както казвате вие, и той бил повишен в капитан на рота.
— Значи Даг не винаги е бил патрулен?
— Това момче щеше вече да е лейтенант на провинция, ако не беше… — Мари изсумтя. — Както и да е. Повечето патрули са като лов и не се случва нищо. Възможно е дори да патрулираш цял живот и да не участваш в убийство на злина. Въпрос на шанс. Даг си има начини да подобри тези шансове. Но ако някоя злина се окопае, започва истинска война. Тогава направо ни се разказва играта.
Тя се надигна, наля си чаша вода и я изпи. След това закрачи из стаята.
— Една голяма злина се изплъзнала от патрулите. Нямала много хора за заробване като тази, която убихте тук. В Лутлия няма фермери, нито пък на север от Мъртвото езеро. Само по някой трапер или търговец, а търговците ги ескортираме. Но онази злина си намерила вълци. Направила им разни неща. Вълци-хора, хора-вълци, вълчища, големи като телета и с човешки интелект. Докато я открият, вече си имала армия. Патрулите от Лутлия поискали помощ от останалите провинции, но междувременно трябвало да се оправят сами.
Ротата на Даг, петдесет души, сред които Каунео и двама от братята й, трябвало да държи един хребет и да прикрива фланга на друг отряд, който нападал леговището. Според разузнавачите очаквали да се сбият с петдесетина вълчища. Само че се оказали около петстотин.
Фаун затаи дъх.
— За един час Даг загубил ръката си, жена си и цялата рота с изключение на трима. Само че не загубил войната. През този час, който спечелили, другият отряд успял да се добере до леговището. Когато Даг се събудил в лазарета, целият му живот бил унищожен.