— Скоро след това роднините на жена му го пратиха обратно. Не му беше леко. Тогава нашият капитан на лагера, Феърболт Кроу — по него време беше само капитан на рота, — се сети и го замъкна в Трипойнт. Намери някакъв свой познат фермерски майстор и го накара да му изработи приставката. Даг се упражняваше с новия си лък, докато не си разкървавеше пръстите. Тренираше здраво, за да изпълни изискванията на Феърболт, който в никакъв случай не беше снизходителен, и накрая се върна в патрула. Където е и досега. — Мари я погледна. — Оттогава през ръцете му са минали над десет споделящи ножа. Хората му ги дават, защото знаят, че ще свърши добра работа. Но досега пазеше този чифт. Единственият останал спомен от Каунео. Така че това е ножът, който сега е в ръцете ти, момиче.
Фаун посегна и го вдигна.
— Човек би предположил, че ще е по-тежък. — „Дали наистина исках да научавам всичко това?“
— Да — въздъхна Мари.
Фаун погледна сивата й коса.
— А ти някога ще станеш ли ротен капитан? Сигурно патрулираш от много време.
— Всъщност имам много по-малко стаж от Даг, въпреки че съм с двадесет години по-голяма. При жените е по-различно. Като момиче тренирах четири-пет години. Въпреки неодобрението на такива като Даг ние обучаваме момичетата си, защото ако се наложи, ние ще трябва да браним лагера, заедно със старците. След това се обвързах, отгледах децата си и чак тогава тръгнах да патрулирам. Предполагам, че ще продължа още пет-десет години, ако не ми изневери късметът. Но в никакъв случай не искам да командвам нещо повече от патрул. След това ще се върна в лагера и ще си играя с внуците и правнуците, докато не дойде моят ред да споделя. Не звучи зле, като за един живот.
— Някога представяла ли си си друг? — Дали въобще бе попадала в ситуацията на Фаун?
— Всъщност не. — Мари наклони глава. — Макар че, ако имам възможност, бих си върнала сина.
— Колко деца имаш?
— Пет — отвърна Мари с майчинска гордост, която изглеждаше досущ фермерска, макар че тя сигурно щеше да отрече.
На вратата се почука и се чу гласът на Даг.
— Мари, може ли вече да вляза?
— Влизай.
— Как е тя? Оправя ли се? Успя ли да слееш същностите? Укрепи ли я?
— Оправя се според очакваното. Не съм правила нищо със същността си, защото времето и почивката ще свършат същата работа.
Даг изглеждаше разочарован.
— Намерих ти стая на долния етаж, Искрице. Уморена ли си?
Тя осъзна, че е изтощена, и кимна.
— Добре, ела да те заведа да си починеш.
Мари потърка устни и изгледа племенника си със свити очи. Фаун се зачуди какво толкова вижда, че не иска да го коментира. Може би затворените усти се предаваха в семейството както златистите очи? Фаун взе нещата си и го последва.
— Не се оставяй Мари да те изплаши — каза Даг и прокара ръка по гърба й, докато слизаха по стълбите. След това завиха по коридора.
— Напротив. Харесах я. — Фаун си пое дъх. Някои тайни не биваше да се пазят. — Разказа ми някои неща за жена ти и Вълчия хребет. Смяташе, че трябва да знам.
През следващите няколко крачки цареше мълчание.
— Права е.
Това очевидно бе всичко, което щеше да каже.
Стаята на Фаун беше малка, като на Мари, само че гледаше към улицата вместо към конюшнята. Имаше мивка, завеси и завивки в един цвят и изглеждаше много уютно. В страничната стена имаше врата, която водеше в съседната стая. Даг внимателно спусна резето.
— Къде е твоята стая?
— Там. — Той посочи залостената врата.
— Добре. Ти ще си починеш ли? Не ми казвай, че не ти трябва лечение. Видях натъртванията ти.
— Ще трябва да намеря сарач. Ако искаш, ще те взема на вечеря.
— Чудесно.
Той се усмихна и тръгна да излиза.
— Тук май само казвам на хората да спят.
— Да, но аз мисля да го направя.
„Тази усмивка трябва да бъде обявена извън закона“.
На стената имаше огледало от местно стъкло. Фаун разкопча яката на синята си рокля.
Синината от лявата й страна вече бе лилава, а по бузата й личаха белезите от ноктите на глинения. Следите по врата, където я бе хванала злината, бяха в ярък контраст с кожата. Имаха грозен черен оттенък, по-различен от всички рани, които бе виждала. Ако имаше някакъв специален номер да се изцерят, Даг щеше да го знае. Все пак според Мари той имаше огромен опит със злините.
Тя отиде до прозореца и мярна дългата му фигура, тръгнала към площада. Прозя се, свали роклята и обувките си и се мушна в леглото.
10.
Даг се върна за вечеря, както беше обещал. Фаун си облече хубавата рокля от зелен памук, ушита от леля й Нати, и го последва на долния етаж. Шумната глъчка, идваща от общото помещение, я постресна.