Даг забеляза колебанието й и прошепна усмихнато:
— Патрулните са доста шумна компания, когато са заедно, но ти не се притеснявай. Няма нужда да отговаряш на въпроси, ако не искаш. Можем да кажем, че все още си шокирана от схватката със злината и не искаш да говориш за това. Те ще се примирят. — Ръката му се вдигна към яката й и Фаун осъзна, че той се опитва да разкрие по-добре белезите на шията й. — Смятам, че не е нужно да обясняваме на останалите какво се случи с втория нож.
— Добре — отвърна облекчено Фаун и му позволи да я въведе в помещението.
Масите бяха пълни с високи застрашителни патрулни, поне двадесет и петима, всичките с прашни дрехи. Влизането им бе посрещнато с викове, свиркания и тропане по масите, както и закачливи подмятания за тридневното отсъствие на Даг. Грубостта на шегите бе смекчена от истинската радост в гласовете. Даг отвърна с насмешлива усмивка:
— Ама и вие сте едни следотърсачи! Сигурен съм, че ще умрете от жажда на две крачки от бъчва с дъждовна вода!
— Предпочитаме бъчвите с бира! — обади се някой.
Даг огледа помещението и поведе Фаун към една квадратна маса в дъното, на която седяха само двама души, Рази и Ютау. Те махнаха за поздрав и Рази бутна подканящо един стол с крак.
Фаун не беше сигурна кои хора са на Мари и кои на Чато, защото двата патрула се бяха омешали. Разделението явно беше по възраст, защото на една маса седяха шестима с побелели коси, включително Мари и две други жени. Младата жена с превързаната ръка седеше с трима младежи, които се надпреварваха да предлагат да й нарежат месото, а тя се кикотеше и ги отблъскваше с вилицата си. Фаун забеляза, че мъжете в патрула са на всякаква възраст, докато жените са или много млади, или доста по-стари, и си спомни думите на Мари. Вероятно в лагерите беше обратното.
Между масите сновяха чевръсти слуги — носеха подноси, отрупани с храна и пиене. Патрулите явно предпочитаха бързината и количеството пред благоприличието и Фаун се почувства в по-познати води.
Щом седнаха, Рази скочи и донесе прибори и чаши, както и достатъчно храна и напитки. Патрулните затрупаха Даг с въпроси за приключението им, като хвърляха предпазливи погледи към Фаун. Той отговаряше кратко и ясно, като понякога използваше тактиката с контравъпросите, която бе приложил със семейство Хорсфорд. Най-накрая двамата се примириха и го оставиха да хапне на спокойствие.
— Тази вечер всички са много щастливи — отбеляза Ютау. — Особено Мари. За радост на нас, които сме й подчинени.
— Дали двамата с Чато ще ни позволят да направим поклон, преди да тръгнем? — попита Рази с копнеж.
— Чато изглежда развеселен — отвърна Ютау и кимна към друга маса, макар че Фаун не можа да разбере кой е водачът. — Може и да ни излезе късметът.
— Какво е поклон? — попита Фаун.
— Празненство в патрулен стил — усмихна се Рази. — Обикновено ги организираме, когато празнуваме убийство или когато се съберат два патрула. Винаги е приятно да общуваш с друг патрул. Не че не се обичаме, но като седим по цели седмици в една и съща компания става досадно. А в поклона има музика. Танци. Бира, ако успеем да намерим.
— Тук поне има достатъчно бира — отбеляза Ютау.
— Натискане по тъмните ъгли… — Рази отметна края на плитката си.
— Достатъчно, тя схвана идеята — прекъсна ги Даг с усмивка. Фаун се зачуди дали не си спомня разни неща. — Може и да стане, но ви гарантирам, че Мари няма да разреши, преди да свършим прочистването. Поне доколкото е възможно. — Нещо над рамото на Фаун привлече погледа му. — Предсказвам, че преди забавлението ще има зор.
— Даг, понякога кобиш като гарван… — изсумтя Рази.
— Е, господа? — чу се гласът на Мари. — Болят ли ви краката?
Фаун се обърна и се усмихна на водачката, която бе дошла до тяхната маса.
Рази отвори уста, но Даг побърза да го прекъсне.
— Не отговаряй на това. Въпросът е подвеждащ. Правилният отговор е: „Не знам, Мари, защо питаш?“
Мари изви устни и отвърна със сладък глас:
— Радвам се, че зададе този въпрос, Даг.
— Май отговорът не беше чак толкова правилен — ухили се Ютау.
— Какво стана с поправката на приспособлението за ръката ти? — продължи Мари.
— Ще е готово до утре вечер. — Даг направи гримаса. — Трябваше да обиколя няколко места, докато намеря човек да го поправи без пари. Тоест в замяна на това, че сме спасили живота, къщата му и всички наоколо.
— Естествено си забравил да споменеш, че точно ти си нанесъл решителния удар — обади се сухо Ютау.