— А къде са живели преди Лъмптън Маркет?
— Не съм сигурна. Знам, че тогава се е казвал само Лъмптън.
— Преди шестстотин години земята между Мъртвото езеро и южното крайбрежие е била необитаема пустош. Езерняците от тази провинция слезли на юг и изток към крайбрежието, където имало оцелели поселища на твоите прадеди, и убедили няколко групи да дойдат и да се заселят насам. Смятали, че зоната на юг от една черта е разчистена от злини и безопасна за живеене. Не било точно така, но все пак било доста по-добре от преди. Били разменени обещания… за щастие моите хора все още помнят кои са. Имало още две големи плантации. Едната на изток към Трипойнт, а другата на запад към Фармърс Флатс, заедно с тази на юг при Силвър Шоулс, от която произхождат местните жители. След това хората бавно започнали да се разпространяват.
— Сред Езерняците има две мнения по въпроса — продължи Даг. — Според едното колкото повече очи се оглеждат, толкова по-добре. Другите смятат, че просто сме подготвили храна за злините. Виждал съм злини да се развиват и в населени, и в ненаселени местности и разликата в ужасиите не е особено голяма. Лично за мен този спор не е много смислен.
— Значи Езерняците са били тук преди фермерите? — попита бавно Фаун.
— Да.
— А какво е имало преди тях?
— Не знаеш ли?
— Не е нужно да се правиш на толкова изненадан. — Тя очевидно се засегна и Даг разпери извинително ръце. — Знам много неща, но не съм сигурна кои са само приказки и легенди. Едно време е имало няколко свързани езера, а не само едно, голямо и мъртво. И съюз от седем големи града около тях, управляван от господари магьосници и крал, и имало принцеси, смели воини и кораби с моряци. Високи кули с прекрасни градини и магически животни. Благословията на боговете се изливала като фонтан. Боговете се намесвали в живота на хората по начин, който аз лично намирам за малко изнервящ. Корабите по езерата имали сребърни платна. Според мен са си били обикновени, само изглеждали сребърни на лунната светлина, защото кораб с толкова метал би потънал. Знам само, че според легендата някои от градовете били по пет мили широки, което е невъзможно.
— Всъщност — Даг прочисти гърлото си — точно тази част е вярна. Руините на Огачи Странд са само на няколко мили от брега. Като бях по-млад, с няколко приятели взехме едно кану и отидохме да ги разгледаме. В спокоен ден се виждат каменните отломки по старото крайбрежие. Огачи наистина е повече от пет мили широк. Все пак това са хората, построили правите пътища. Някои от тях са били дълги хиляди мили.
Фаун приседна на ръба на леглото и го изгледа замислено.
— И къде са отишли тези строители?
— Повечето загинали. Малцина оцелели. Наследниците им все още са живи.
— Къде?
— В тази стая. Ти и аз.
Тя го зяпна изненадано и погледна надолу към ръцете си.
— Аз?
— Според легендите на Езерняците… — Той направи пауза. — Езерняците са потомци на лордовете-магьосници, които преживели голямата разруха. А фермерите са наследници на обикновените хора от перифериите на провинциите, които оцелели след войните на злините: първата голяма и двете последвали, които унищожили езерата и опустошили Западните равнини. — Тези, които ги бяха виждали, ги наричаха Мъртвите равнини и Даг разбираше защо.
— Имало е повече от една война? Не бях чувала.
Той кимна.
— В известен смисъл. А може винаги да е била само една. Въпросът, който не зададе, е откъде са дошли злините?
— От земята. Само че… — тя се поколеба и забърза — предполагам, ще ме попиташ как са попаднали в земята, нали?
— По този въпрос и аз не съм съвсем сигурен. Но знаем, че всички злини произхождат от първата. Е, не като нас с поколения и раждане. По-скоро като чудовищно насекомо, което е снесло десетки хиляди яйца, които се излюпват през определени интервали.
— Видях злината — каза тихо Фаун. — Не знам какво беше, но съм сигурна, че не е насекомо.
— Говорех образно. Виждал съм няколко десетки. Представи си например първата като огледало, което се е пръснало на хиляди парченца и са се образували хиляди огледалца. Всъщност злините въобще не са материални. Те просто събират около себе си материя в нещо като черупка. Иначе се хранят от същността.
— А как се е пръснала?
— Казват, че загубила първата война.
— Дали боговете са ни помогнали?
Даг изсумтя.
— Според нашите легенди, когато се появила първата злина, боговете ни изоставили. И ще се завърнат, когато изчистим окончателно земята. Стига да вярваш в боговете.