Фаун възкликна и го помоли да продължи.
— След това забелязах, че когато Мари иска нещо да се свърши по нестандартен начин, изпраща него. А може и идеята да е негова. Не разказва често истории, но когато го прави, те са отвсякъде. Чак му се чудя. Мислех, че няма чувство за хумор, но после осъзнах, че хуморът му просто е твърде сух. В началото не изглежда необикновен, но после прави впечатление. А с теб?
— Моята история е по-различна. Той просто се появи. Изведнъж. Много… решително. Имам чувството че го разопаковам полека, но все още съм далеч от дъното.
— Ха. Същият е и в патрула.
— Добър ли е?
— Много повече от останалите… Сякаш няма за какво друго да живее. Разбираш ли?
— Може би. Всъщност той на колко години е? Така и не разбрах…
Въпреки че Даг бе прикрил същността си, можеха да го усетят по миризмата на тиня, която се носеше от него. Затова той почука на касата и влезе.
Соун лежеше на леглото покрит с чаршаф до кръста, все така стегнат с превръзки. Фаун седеше на един стол, опряла крака на ръба на леглото. Носеше синята рокля и се опитваше да улови редките полъхвания на вятъра с пръстите на краката си. Ръцете й бяха празни, но косата на Соун беше сресана и разделена на две плитки.
Двете еднакво млади и бледи поради скорошните наранявания лица го посрещнаха с усмивки. И двамата за малко щяха да загинат в ръцете му, но го гледаха с доверие и признателност. Помъчи се да изтръгне капка ревност, но красотата им не му позволяваше. Лошо. Шест дни патрулиране без следи от злина, а се чувстваше странно уморен.
— Как си, Искрице? Търсех те. Здрасти, Соун. Как са ребрата?
— Добре. — Соун се надигна, но намръщването му издаде лъжата му. — Вече ми позволяват да ходя. А Фаун ми прави компания.
— Чудесно! И за какво си приказвате?
Соун се почувства неловко.
— Ами за разни работи.
— Защо ме търсиш? — попита по-находчиво Фаун.
— Трябва да ти покажа нещо. В конюшнята е, така че се обуй.
— Добре — каза тя и се надигна.
Босите й крачета изтупкаха по коридора.
— По-бавно! — провикна се Даг зад нея и бе възнаграден с обичайното засмиване. Вероятно когато беше здрава обичайното й придвижване беше само на бегом.
Даг се обърна към Соун и се зачуди дали да не го предупреди. Знаеше, че широкоплещестият младеж е привлекателен за жените, но досега това не го бе тревожило. Реши, че в сегашното му състояние едва ли е заплаха за любопитните фермерски момичета. А и предупрежденията можеха да доведат до въпроси, на които Даг не беше готов да отговаря. От типа на: „Какво ти влиза в работата?“ Задоволи се с приятелско махване и се обърна към вратата.
— Даг? — повика го Соун, хилеше се. — Ей, старче?
— Да? — Проклятие, защо бе почнал да го нарича така? Сигурно заради вечното му мърморене.
— Не се притеснявай. Всичко, което твоята Искрица иска да чуе, са истории за теб. — Облегна се назад и се изкикоти.
Даг поклати глава и излезе. Поне спря да се мръщи, докато стигне до стълбището.
Стигна до конюшнята малко преди Фаун и щом тя дойде, я заведе при кобилата, с която бяха дошли в градчето.
— Честито, Искрице. Мари го обяви официално. Кобилата вече е твоя. Твоят дял от заплащането, което ни предоставиха старейшините на Гласфордж. Освен това ти намерих седло и юзди. Би трябвало да са ти по мярка. Не са нови, но са доста запазени. — Нямаше нужда да споменава, че те бяха допълнение към сделката с майстора, който бе поправил приспособлението за ръката му.
Лицето на Фаун грейна и тя се навря при кобилата, за да я почеше по челото и ушите. Животното наведе глава и изпръхтя доволно.
— О, Даг, прекрасна е, но… — Фаун сбърчи подозрително нос. — Сигурен ли си, че това не е твоят дял от наградата? Мари беше доста мила с мен, но едва ли ме е повишила до патрулен.
— Ако зависеше от мен, щеше да получиш много повече, Искрице.
Фаун не беше съвсем убедена, но кобилата я побутна за още ласки и тя върна вниманието си към нея.
— Трябва да й дам име. Не може да й викаме просто „кобилата“. — Фаун прехапа устни и се замисли. — Ще я кръстя Грейс, като реката. Името е хубаво, а и тя е хубава. Освен това ни докара дотук толкова леко. Харесва ли ти Грейс скъпа? — Тя продължи да гали животното, а то тропна с копита и изпръхтя. Това накара Фаун да се засмее. Даг се облегна на стената на съседното отделение и се усмихна.