Инструментите им бяха малки, за да се побират в дисагите. Имаше няколко свирки, от дърво, кост и глина, две цигулки и колекция от ведрата на хотела — за барабани. Помещението притихна.
Един побелял мъж с костена флейта пристъпи напред и подкара натрапчива мелодия, от която Фаун настръхна. Погледна притеснено костта и прогорените по нея надписи и осъзна, че е от негов роднина. Защото бедрените кости бяха две, а сърцето само едно. Какво ли правеха Езерняците с останалото? Мелодията беше толкова тържествена, че сигурно беше някакъв химн или възпоминание. Фаун виждаше как неколцина мърдат устни в беззвучен текст. След като мелодията свърши, всички наведоха очи и запазиха мълчание за около минута.
А после се почна. Дрънченето на дайрето и удрянето на импровизираните барабани сякаш щеше да потроши прозорците. Цигуларите и флейтистите подхванаха танцувална мелодия и дансингът се напълни с хора. Танцуваха на групи, а не на двойки, и описваха странни обиколки едни около други. На Фаун й напомняше за фермерските танци, с изключение на това, че не подбираха пола и нямаха церемониалмайстор. Зачуди се дали използват усета си, за да се оправят с координацията. Въпреки че стъпките бяха доста сложни, танцьорите рядко бъркаха и когато се случеше, всички избухваха в смях и започваха отново. Звънчетата в косите им подрънкваха весело. Даг стоеше зад музикантите и отмерваше ритъма с дайрето. Не говореше и не пееше, но изглеждаше необичайно щастлив и се усмихваше на шегите.
Апетитът за танци на младите беше ненаситен, но по-късно вечерта музикантите отстъпиха място на двама певци. Слънцето вече бе залязло и стаята се осветяваше от свещи и маслени лампи. Даг откачи дайрето си и седна в краката на Фаун, за да навакса с бирата. Задача, в която имаше множество помагачи.
Някои от песните бяха непознати за Фаун, на други бе чувала мелодията с различен текст, а трети пееше леля й Нати, когато тъчеше. Зачуди се дали произходът им е фермерски, или Езерняшки. Певците бяха от патрула на Чато и гласовете им си пасваха идеално. На жената нежен и чист, а на мъжа нисък и звучен. Фаун не беше сигурна дали песента за загубения патрулен, който танцувал с мечките, е измислица, или по истински случай.
Мъжът с костената флейта се присъедини към певците и образуваха трио. Когато прозвучаха първите ноти на следващата песен, Даг тупна недопитата си халба на земята и се обърна към Фаун с гримаса, която се мъчеше да наподоби усмивка.
— Трябва да отида до тоалетната. Бирата не прощава. — И стана.
Три чифта очи го проследиха загрижено. Мари, Ютау и още един от по-възрастните. Мари го погледна въпросително, но Даг поклати глава и излезе, без да поглежда назад.
— Петдесетима бяха в този ден — започна песента и Фаун разбра, че е посветена на битката при Вълчи хребет, което обясняваше поведението на Даг. В тази палитра от геройство, саможертва, скръб и победа не се споменаваха имена и при други обстоятелства вероятно щеше да й хареса много. Повечето патрулни наистина изглеждаха разчувствани. Риила избърса няколко сълзи, а Соун слушаше с отворена уста.
„Те не знаят“. Соун, който беше патрулирал с Даг цяла година и смяташе, че го познава, не знаеше. За разлика от Ютау, който слушаше с ръка пред устата и помръкнал поглед. И от Мари, която непрекъснато хвърляше погледи към вратата, през която бе излязъл Даг. Най-сетне песента свърши и започна нова, по-весела.
Даг все още не се бе върнал и Фаун реши да го последва. Тоалетната беше свободна, затова тя погледна навън. Вече беше захладняло, дворът бе осветен от прозорците и фенерите на входа и на вратата на конюшнята. Даг седеше на една пейка, облегнал глава на стената, и зяпаше звездите.
Тя приседна до него и тишината на нощта ги обгърна. Небето беше безоблачно и звездите светеха ярко.
— Добре ли си? — попита тя накрая.
— О, да. — Той прокара ръка по косата си и добави: — Като бях малък, много обичах героични балади. Бях научил наизуст десетки. Чудя се дали са били толкова неприятни за оцелелите в онези битки?
„А каза, че не можел да пее“.
— Поне помагат на хората да не забравят — обади се Фаун, понеже не се сещаше за друг отговор.
— Така е.
— Песента не е лоша. Даже мисля, че е много добра. Като за песен де.
— Не го отричам. Вината не е в този, който я е съчинил. Свършил е чудесна работа. Ако беше по-слаба, нямаше да ме накара да страдам и да се гневя толкова. Затова се махнах. Усетът ми беше малко отворен, заради свиренето. Не исках да помрачавам настроението. Като се съберат тридесет и осем патрулни в една сграда, нещата може бързо да се разгорещят.