— Разбира се — отвърна тя с облекчение. Естествено че Даг щеше да знае как стават нещата. Трябваше просто да гледа и да копира.
Той разкопча още няколко копчета, дръпна нежно единия ръкав и я целуна по голото рамо. Тя събра кураж и се зае с копчетата на ризата му. След като бе постигнато взаимно доверие, нещата се развиха по-бързо и дрехите им заваляха по пода и по леглото. Последното нещо, което той махна след известно колебание, беше приставката за ръка. Разкопча каишките около лакътя и я остави на масата. Фаун осъзна, че за него това е по-голям жест на доверие и уязвимост, отколкото смъкването на панталоните.
— Искаш ли да угасим? — попита Даг колебливо. — Чувал съм, че фермерите предпочитат да го правят на тъмно.
— Остави я — прошепна Фаун с усмивка. Леглото му не беше късо, но той го изпълваше от край до край. Тя имаше чувството, че гледа планински хребет, заемащ целия хоризонт. — Искам да те гледам.
— Аз не съм цвете, Искрице.
— Не си. Но пак радваш очите ми.
Ъгълчетата на очите му потрепнаха весело и тя се надигна да ги целуне. Мускулите му бяха дълги и стегнати, а кожата му имаше неравномерен тен, видимо по-бледа под кръста. Косъмчетата на гърдите му слизаха надолу и се сгъстяваха под корема. Тя плъзна пръсти и ги погали. Какво ли друго можеше да докосне в нея със странните си Езерняшки сетива?
— Нали каза, че можеш да разбереш? — осмели се да попита.
— Какво? — Ръката му описваше спирали около гърдите й. Как такова нежно докосване можеше да носи толкова сладка болка?
— Каза, че можеш да разбереш времето в месеца, когато една жена може да зачене. — Дали пък не ставаше дума само за Езерняшките жени? — Каза, че е красива шарка в същността й. — Само че беше повярвала и на Съни, който или бе излъгал, или бе сгрешил, а това бе имало сериозни последици. А неговите приказки бяха по-малко невероятни от тези. Тя се зачуди дали отново не постъпва глупаво, но Даг се надигна на лакът и я погледна със сериозна усмивка.
Ръката му докосна корема й, където раните от злината се бяха превърнали в малки черни белези.
— Тази вечер няма риск, Искрице. Но ще съм ужасен, ако искам да правя с теб любов по този начин, толкова скоро след нараняванията ти. Ти си толкова нежна, а и искам да ти покажа още много неща.
Тя рискува да погледне надолу, но очите й се спряха на успоредните белези под ръката му и усети прилив на тъга и вина. Дали щеше да се отърси някога от тези болезнени спомени, когато лягаше с мъж? Зачуди се дали Даг, който имаше много повече спомени, има подобни проблеми.
— Шт… — Пръстът му докосна устните й, макар че тя не бе проговаряла. — Протегни се към светлината, ярка Искрице. Няма да предадеш тъгата си, ако я оставиш настрана за един час. Тя ще те чака търпеливо от другата страна.
— Докога?
— Времето оглажда тъгата, както реката камъните. Тежестта винаги ще е с теб, но ще спре да те тормози при най-малкото докосване. Но трябва да изчакаш. Ние носим косите си на кокове поне година, и това не е твърде дълго.
Тя протегна ръка и започна да си играе с косата му. Дръпна нежно един от кичурите му.
— А това какво означава?
— Остриган заради въшки? — отвърна той явно за да я разсмее.
— Стига, ти нямаш въшки!
— Не съм имал от доста време. Те са друга история. Сега има по-добри неща, които мога да направя с устните си… — Започна да целува тялото й отгоре надолу и Фаун се зачуди каква магия се крие в езика му, защото целувките сякаш оставяха следи от хладен огън, а думите му сваляха камъни от сърцето й.
Дъхът й секна, когато езикът му стигна зърната на гърдите й и започна да се върти там. Съни просто я бе ощипал през роклята… проклет да е Съни, че смущаваше мислите й. Даг я погали по челото и се надигна.
— Завърти се. Нека те разтрия. Мисля, че мога да подобря състоянието на тялото и същността ти.
— Нима…
— Не казвам „довери ми се“, а „пробвай“ — прошепна той в къдриците й. — Пробвай.
След няколко минути, докато лежеше с лице във възглавницата, Фаун си мислеше, че той е доста добър като за човек с една ръка. Спомените сякаш изчезнаха от съзнанието й. Леглото изскърца, когато той се надигна, и тя отвори очи. „Моля те, не ставай точно сега“. Даг се върна след секунда и тя усети хладна течност по гърба си, усети и миризма на лайка и детелина…
— Взел си от онова масло. — Тя се замисли за момент. — Кога?
— Преди седем дни.
Фаун се изкикоти сподавено.
— Патрулният трябва да е готов за всякакви спешни ситуации.
— Тази спешна ли е?
— Дай ми още малко време, Искрице, и ще видиш… Освен това е и добре за моята ръка, малко е загрубяла. Повярвай ми, не би искала да те докосват с мазоли по нежните места.