Маслото промени усещането от докосванията му, докато той слизаше надолу, чак до пръстите й, след което я обърна и започна отново.
Ръка. Заменена след малко от език. Докосванията му бяха нежни като коприна, там, там… и там? Ох! Тя подскочи изненадано, но след миг се отпусна. Значи това било да правиш любов. Беше много приятно, но малко едностранчиво.
— Не е ли твой ред? — попита тя притеснено.
— Още не — измърмори той. — И така си ми е много добре. А същността ти вече съвсем се оправи. Чакай сега да…
Минутите се изнизваха. Нещо се завихряше в нея, някакво изумително сладко напрежение. Докосванията му станаха по-твърди и решителни. Тя затвори очи и задиша учестено, гърбът й почна да се извива. След това затаи дъх, силните усещания я заливаха като приливна вълна и сякаш нажежаваха мозъка й до бяло.
Остана да лежи зашеметена и трепереща. Когато успя, събра сили и вдигна глава да огледа тялото си. То се бе превърнало в странен, съвсем нов пейзаж. Даг се бе опрял на лакът и я гледаше с усмивка, очите му блестяха.
— Добре ли е? — попита той, сякаш не знаеше.
— Това да не беше… някаква Езерняшка магия? — Нищо чудно, че хората бяха готови да ги последват до края на света.
— Не. Това си беше изцяло твоя магия.
Множество мистерии бяха отлетели, като ято птици в нощта.
— Нищо чудно, че хората искат да правят това. Сега всичко ми се изяснява…
— Така е. — Той пропълзя по леглото и я целуна отново. Беше странно да усети собствения си вкус на устните му, примесен с детелина и лайка, но въпреки това го целуна. След това започна да движи устни по скулите, клепачите и заострената му брадичка, накрая пак се върна на устата. Лежеше върху него и усещаше биенето на сърцето му.
Все още не го бе докосвала. Сега идваше неговият ред. Ръцете вероятно вършеха еднаква работа. Тя се изправи и примига объркано.
Даг лежеше усмихнат и очите му сякаш я подканяха, но не и неприятно настойчиво. Лежеше изцяло открит пред очите й и гледката я заинтригува. Не можеше да види единствено мистериозната същност. Това сякаш беше нечестно предимство. Откъде и как да започне? Припомни си как бе започнал той.
— Може ли… да те докосна?
— Ще се радвам.
Отначало тя просто повтаряше движенията му, но след като започна, свикна бързо. Започна да целува тялото му и спря по средата.
Първото й докосване го накара да се свие и да затаи дъх и тя се отдръпна.
— Не, всичко е наред, продължавай — изстена той. — Просто съм малко… напрегнат. Но това е добре. Почти всичко, което можеш да направиш, ще е добре.
— Напрегнат? Така ли го наричаш?
— Старая се да съм учтив, Искрице.
Тя опита различни докосвания, движения и хватки, чудеше се дали се справя добре. Имаше чувството, че ръцете й са твърде малки и непохватни. Редките задържания на дъха му не бяха много информативни, макар че понякога хващаше ръката й, за да я накара да стисне по-силно. Дали това му носеше наслада, или болка? Знаеше колко е издръжлив на болка и малко се притесняваше.
— Може ли да пробвам с маслото?
— Естествено! Само че… така може да свърша твърде бързо.
Тя се поколеба.
— А не може ли… да го направим отново? После?
— О, да. Ще презаредя, макар и не толкова бързо. — Той въздъхна. — Не съм вече млад. Макар че тази вечер се чувствам младеж.
Маслото направи ръцете й хлъзгави, което я заинтригува, а на него явно му доставяше наслада. Тя стана по-дръзка. Ето това например… го накара да се свие конвулсивно, както се бе случило и с нея по-рано.
— Браво, Искрице! — изстена той.
— Добре ли е?
— Да…
— Реших, че щом достави удоволствие на мен, вероятно и за теб ще е така.
— Умно момиче! — Очите му се притвориха.
— Моля те, не ми се подигравай.
Той отвори очи и се намръщи, надигна глава от възглавницата.
— Не ти се подигравам. Ти имаш един от най-гладните умове, които съм имал удоволствието да срещна. Може и да не си разполагала с много информация, но мислиш светкавично бързо.
Тя затаи дъх и след това го изпусна рязко. Думите му едва ли бяха верни, но пък бяха изключително приятни!
— Не може да си толкова умна и да не си го знаела — добави той.
— Татко твърдеше, че съм много глупава, щом непрекъснато задавам въпроси.
— О, не! — Той наклони глава и се вглъби. — В същността ти има тъмен оттенък. Боя се, че няма да ми стигне час, за да оправя проблема.
Тя преглътна.
— Тогава нека да го оставим настрани заедно с другите. Да не те пренебрегвам.
— Нямам нищо против…
Фаун откри, че и езикът действа приятно на мъжете, също както на жените. Така. Какво ли би станало, ако направи това и това, едновременно…