Е, скоро щеше да бъде изместен в главата й от стотиците неща, за които трябваше да мисли един водач на патрул. Тя огледа останалите, проверяваше готовността им за потегляне. Всичко започваше отново.
Фаун помагаше на Риила, една от многото, с които бе успяла да се сприятели през тази седмица. Двете се сбогуваха сърдечно и Фаун се смъкна от фургона и застана до Даг. Конниците излязоха през портата. Поне повечето ездачи махаха и на нея, а не само на него. Патрулът на Чато също тръгна, макар и малко по-бавно. Соун махна ентусиазирано за сбогом, доколкото му позволяваха превръзките. На двора настана тишина.
Даг въздъхна, разкъсван между облекчението, че цялата тълпа се е махнала, и неприятната самота, която го обземаше, когато беше разделен от своите. Струваше му се странно да изпитва и двете чувства едновременно. Освен това винаги имаше поводи за притеснение, когато се окажеше единственият Езерняк във фермерски град. Още повече че сега и Фаун беше до него. Конярчетата се пръснаха бавно, увлечени в разговор.
— Патрулните не са толкова лоши — каза Фаун, гледаше умислено портата. — Не мислех, че ще ме приемат, но го направиха.
— Това е патрул. В лагера ще е различно.
— Как?
— Ами… — „Времето ще покаже. Не си търси белята“. — Ще видиш. — Не му се искаше да й обяснява, че личната война със злините не е единствената причина да кандидатства за повече походи от всеки в неговия лагер. Рекордът му беше седемнадесет месеца, без да се завръща, макар че за целта трябваше да сменя патрулите.
— И ние ли трябва да тръгнем днес? — попита Фаун.
Даг взе решение и обви ръка около кръста й.
— Всъщност не. До Лъмптън Маркет са два дни бърза езда. Няма нужда да бързаме. Може да тръгнем утре сутринта и да яздим полека. — Хрумна му съблазнителната мисъл, че може да станат и по-късно.
— Чудех се дали трябва да освободя стаята си. Все пак не съм от патрула.
— Какво? Не! Искрице, тази стая е твоя за колкото пожелаеш!
— И аз така си мислех. — Тя прехапа устни, но очите й блестяха. — Чудех се дали не мога да спя при теб. За… да пестим средства.
— Разбира се, че ще спестим! Точно така. Много си права.
Тя се усмихна и това разтопи сърцето му като бучка масло, оставена на слънце.
— Отивам да си пренеса нещата.
Той наистина беше оглупял от любов, както го бе обвинила Мари. В никакъв случай не можеше да затича по улиците и да крещи към синьото небе и всички граждани: „Тя каза, че съм радост за очите й!“
Но много му се искаше.
Не успяха да тръгнат на следващия ден, защото валеше. Както и на по-следващия. На третата сутрин Фаун беше твърде схваната от сексуалните експерименти, а Даг куцаше, защото бе разтегнал мускул на гърба. Това им предостави извинение да се въргалят в леглото през целия ден. Той си представяше разговора с Феърболт. „Защо закъсня, Даг? — Съжалявам, сър, контузих се, докато правех страстно любов с едно фермерско момиче“. Звучеше направо прекрасно.
Гледката на Фаун, която откриваше насладата от собственото си тяло, беше също токова пленителна, колкото и водните лилии. Спомняше си как бе правил същите открития като малък. Тогава и на него му беше изключително интересно. Поне не се мъчеше да разнообразява любовната игра, защото тя все още бе погълната от повторяемостта. Така че вероятно не бе създал нещо, с което да не може да се справи.
Освен това Даг откри в себе си неподозирано влечение към масаж на стъпалата. Фаун вече разполагаше с начин да го държи на едно място. Щом малките й твърди ръце слезеха под глезените му, той се отпускаше на леглото като парализиран и се стараеше да не лигави възглавницата прекалено. В такива моменти му се искаше никога да не става от леглото. Стига, разбира се, и Искрицата да лежи до него.
Кратките летни нощи се запълваха сами, но Даг беше учуден колко бързо се изнизваха и дните. Веднъж излязоха на кратка езда, за да може Фаун да свикне с кобилата и новите си панталони. Пикникът се превърна в дълъг следобед под една върба — продължи почти до залез. Саса, зетят на Хорсфорд, също се появи и Даг откри, че Фаун има неутолим апетит към посещения на различни работилници. Несекващите й въпроси явно не се ограничаваха само до патрулите и секса, а обхващаха целия свят. Саса охотно използваше семейните си връзки, за да ги разходи из тухларна, няколко вида мелници, бижутер, грънчар, където Фаун сама направи глинен съд, като следваше указанията на майсторката. Дори отново посетиха стъклолеярната на Саса, която Даг бе пропуснал поради патрулирането в блатата.
В началото Даг подходи с минимален интерес. Рядко обръщаше внимание на неща, които не трябваше да проследи и убие. Но в крайна сметка се зарази от ентусиазма на Фаун. Майсторите използваха пясък и огън и променяха самата същност на материалите, превръщаха ги в крехка, замръзнала брилянтност. „Това е фермерска магия, а те дори не го осъзнават“. Беше поразен от това как използват духане, за да придадат най-различни форми на стъклото. Саса подари на Фаун стъклена купа, която тя реши да занесе на майка си. Даг се съмняваше, че ще успеят да я пренесат невредима до Уест Блу в дисагите, но Саса им даде и кутия, тапицирана със слама.